Варвара (Село)

Област: Пазарджик

Население: 1935 души[1](15 март 2024 г.)69,3 души/km²

Площ: 27,931 km²

Надморска височина: 324 m

Пощ. код: 4492

Тел. код: 03563

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 10104

История

В околностите на с. Варвара са извършвани археологически изследвания от Димитър Цончев. Установено е старо тракийско светилище от V – IV век пр. Хр., съществувало на мястото на раннохристиянския храм „Света Марина“. Намерени са плочка на тракийски конник, железни брадви, ножчета, бронзов звънец, парчета от съдове, римска керамика и монети от Константин I Велики (306 – 337 г.), Констант (333 – 350 г.) и Валент (364 – 378 г.).

При турското завоевание старото българско село е било унищожено и на 500 m в посока юг, разбягалото се по близките гори население, създава днешното село Варвара.

През 1811 г. започва изграждането на нова църква „Св. Варвара“, завършена през 1814 г.

До 1978 г. е общински център .

География

Варвара е село, разположено в полите на Западните Родопи , на северния склон на рида Алабак . Намира се на 19 km от Пазарджик и на 6 km от Септември . Разположено е в подножието на много стръмен откос на склона на планината. Селото се състои от две части – гара Варвара, разположена в долината на Чепинската река, и същинското село Варвара, разположено в полите на Западните Родопи.

В непосредствена близост са селата Ветрен дол , Симеоновец и Семчиново . Четирите села се преливат буквално едни в други, почти без разстояния помежду си.

Събития

1 януари – Нова година, Васильовден. Според спомените на старите жители на селото, Варвара празнува Дервишовден на Васильовден. Почитането му като празник започва преди много години. Тъй като кукерските игри са чисто езически ритуали за прогонване на злите духове, носи човешката надежда за повече здраве и берекет. Кукерите цял ден ходели от къща в къща, като пожелавали да е здрава, мирна и честита Новата година! След това, този обичай се превръща в традиция и започва да се повтаря всяка година. Подготовката за празника започва два месеца преди Васильовден. Участниците в празника са предимно мъже и те започват упорито да стягат своите маски и костюми с които ще се представят. Разделят се по махали, като се стараят никой да не види маските на останалите. Още от самото начало маските във Варвара са изобразявали предимно образи на животни. С много веселие е съпроводен и обредът невестата. По традиция на 25 декември в читалището се провежда дервишко събрание, предхождащо празника. На него се избира дервишки ансамбъл, който включва невеста, младоженец, девер, деверица, цигани, мечкар и мечка, а също така и поп. Костюмите им са строго определени за всеки един от участниците – местни, автентични (сукман, риза, шимия със зарафлъци, чоено палто, чишири, елек, пояс, гугла). Деверицата реди в сито зелени клонки, с които невестата ще кичи гостите и домакините почти през целия ден за здраве и берекет. И така, готовият вече ансамбъл, под звуците на гайдата и ударите на тъпана, съпровождани и с дрънкането на звънци и бакъри в 2 часа сутринта тръгват от единия край на селото – „Каменна поляна“ и стигат до другия – гара Варвара. Към 10.30 часа пристигат на центъра на селото, пред читалището където ги очакват много хора – местни жители и гости. Дервишките свирни продължават и тук, където се играе традиционното дервишко хоро. Пристигат и кукерските групи, като всяка от тях си има водач. Започват и „палавите кукерски танци под ритъма на звънците и бакърите, веселите закачки между кукер и не маскиран. Дервишовден във Варвара е бил и ще бъде един от най-обичаните и почитани празници. Той е олицетворение на стремежа на хората към творчество, израз на желанието им да продължат възрожденския дух на българската традиция и култура.

6 януари – Йордановден . След празничната литургия в църковния храм, под ударите на камбанния звън всички отиват на определено място, където има изворна вода, която се събира в малко вирче. Останало още от миналото, старите жени казват: „Отиваме в Голем дол да кръщаваме водата". Попът хвърля във вирчето кръста и млади мъже и младежи се хвърлят във водата да го търсят. Късметлията обикаля с него селото за здраве, даряват го кой с каквото желае.

Месец март – Сирни заговезни . По махали на определени места в селото и в планината се палят огньове, наречени „Оратници“. Около тях се събират хора, искат си прошка един от друг, прескачат „Оратницата“ за здраве, черпят се с баници, вино. Задължително на домашната трапеза има и халва. Всичко това е придружено с много музика, смях и веселие. През последните няколко десетки години се сформира традиция на безконтролно палене на автомобилни гуми на празника. При изгарянето си те отделят множество токсични и канцерогенни химически съединения във въздуха.

6 май – Гергьовден . Общоселски църковен събор, който протича през целия ден. След празничната литургия, пренасяне на иконите „Свети Георги“ и „Света Богородица“ с литийно шествие и песнопения до Оброчището „Свети Георги“, намиращо се на 4 километра в гората над селото. На мястото се пекат обречените за курбан агнета – чеверме.

17 юли – „ Света Марина “ – общоселски църковен събор. На това свято място се прави овчи курбан за здраве, служи се празнична литургия, прави се водосвет. Мястото се посещава не само от местните жители, а и от хора, живеещи в близките и по-далечни населени места. Изворчето, което се намира в параклиса „Света Марина“ се смята за лековито – лекува очни заболявания. Немалка притегателна сила и енергия излъчват и петте вековни дъба, намиращи се около този параклис, който се намира непосредствено над гара Варвара. На хълм с изкуствено заравнен терен, над пролома на Чепинска река се намират останки на раннохристиянска църква „Света Марина“, която и до днес е почитана като свято място.

4 декември – „Света Варвара“ – храмов празник на селото. През 2004 г. бе чествана 190-а годишнина от построяването на храма. Всяка година на този ден, селото се посещава от много гости от съседните села и градове. В храма богослужението на празничната Света Литургия се отслужва от свещеници, които идват от други населени места (Брацигово, Ново село, Ветрен дол, Розово, Пазарджик) да уважат празника. На този ден се приготвя традиционното безмесно ястие – бурения, приготвено от кисело зеле, ориз, сухи червени чушки, праз и подправки. Пече се в тава, на фурна. Ястията, приготвени за този ден са постни.

Друго

На 20 юли 2010 г. във Варвара е открит нов параклис, носещ името на Св. пророк Илия. Той е построен на мястото на съществуващия каменен кръст, който е доказателство за съществуването на стар параклис още през Средновековието. Намира се югозападно от селото.

Минерален комплекс „Варвара“. Комплексът разполага със 7 минерални басейна с различна дълбочина и температура на водата.