Българско знаме

Величково (Село)

Област: Пазарджик

Население: 808 души[1](15 март 2024 г.)31,1 души/km²

Площ: 25,969 km²

Надморска височина: 288 m

Пощ. код: 4413

Тел. код: 03519

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 10505

История

В землището на село Величково се намирани множество археологически находки, които свидетелстват за оживената обитаемост от древността. Първата махала, която се е образувала по тези земи, се е наричала Чован (или Чобан), поради големият брой овчари, които са били там. Махалата е била изцяло от българи . Селото постепенно се разширява и достига до 2580 жители, но след миграционно движение на Селското население от селата към градовете през 60-те години на миналия век постепенно населението започва да се топи и достига до 1025 жители.

През 1376 година селото съществувало под името Изгърлъ . Една от забележителностите е местността Корията, която е част от Средна гора и е богата на археологически находки. В местността Градището са намерени сребърни предмети с историческо значение, и много други които могат да превърнат селото в туристическа забележителност с неговото историческо минало, като се опишат подробно историческите находки и рекламират.

След 1576 година село Величково се споменава под името Згарлий . През 1934 година селото е преименувано на Величково, защото от него произхожда бащата на Константин Величков .

География

Село Величково се простира върху източния полегат склон на едноименните Бошулско-Величковски височини, в югоизточна посока до река Марица , на североизток повече в долината на река Тополница в Пазарджишкото поле.

Събития

Ежегоден събор на 20 юли , празника на Свети Илия . Тържество за Васил Левски 18 февруари .

Личности

Атанас Илков (р.1964), български полицай, старши комисар