Българско знаме

Голямо Белово (Село)

Област: Пазарджик

Население: 415 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: —[2]

Надморска височина: 411 m

Пощ. код: 4473

Тел. код: 03581

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 15802

История

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Когато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната Античност и Средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас. През 813 г., по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната „ Беловска хроника “, свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово . Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение . В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич . Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила , Родопите и Средна гора . Релефът е смесен: планински и равнинен . През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми . Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски , канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

Събития

На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14 януари 2012 г. Друг празник е Бабинден на 8 януари . Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.