Дорково (Село)

Област: Пазарджик

Население: 2712 души[1](15 март 2024 г.)34,1 души/km²

Площ: 79,459 km²

Надморска височина: 822 m

Пощ. код: 4641

Тел. код: 03543

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 23008

История

Името на селото вероятно произлиза от гръцката дума δορκάς, „доркас“, която означава дива коза или „доркос“ – сръндак .

Дорково е старо българско село, датиращо от Средновековието . Историята му е свързана с местната крепост Цепина. По време на османското владичество населението приема исляма. Селото е било неблагоустроено, с кални улици, без вода и със схлупени къщи. След Освобождението се преселват много българи от Пазарджишко и Разложко , започват да се издигат тухлени постройки. Изградени са общински дом, читалище, църква и е създадена горска кооперация. През 1930 в селото е прокарано електричество и за пръв път от читалището било чуто радио .

В учебната 1907/1908 година Мануил Попконстантинов отваря първото българско светско училище в Дорково, днес Основно училище „Христо Ботев“. Попконстантинов е първият и единствен учител в първата учебна година.

След 9 септември 1944 селото е благоустроено с водоснабдяване, ново училище, нов читалищен дом, кооперативен дом, асфалтирани са улицата и площадът.

География

Село Дорково се намира в планински район, като е заобиколено от красивите горски масиви на Родопите . Разположено е на двата бряга на река Мътница , в североизточната част на Чепинската котловина . Лежи в южните поли на рида Каркария , който е част от Баташката планина .

Най-близкото селище е Костандово (ок. 4500 жит.), намиращо се на 3 km на югозапад. След него е общински център Ракитово (с 8500 жит.). Велинград е на 14 km югоизточно от Дорково.

Водоснабдяването на селото се осъществява чрез каптажите „Цигов чарк“ (ср. дебит 4,5 л/с) и Дуковец (0,6 л/с).

Личности

Ангел Иванов Пандев е роден в с. Дорково на 19 ноември 1921 г. Завършва гимназия в Пещера. Участва в първата фаза на войната срещу хитлеристка Германия като офицер-школник. Следва Строително инженерство в СУ и е избран за председател на Българския Академичен Земеделски Младежки Съюз-1945 г. След забраната на БЗНС-Н. Петков е въдворен в концлагера „ Куциян “. През 1949 г., заедно с брат си Кръстьо и Кръстьо Зарев, емигрират в Гърция и се установява в Париж. Член е на Временното ръководство на БЗНС в чужбина. През 1975 г. се установява в Монреал, Канада. Умира на 11.09.2009 г.