Ивайло (Село)

Област: Пазарджик

Население: 3001 души[1](15 март 2024 г.)213 души/km²

Площ: 14,078 km²

Надморска височина: 216 m

Пощ. код: 4407

Тел. код: 034

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 32010

История

Село Ивайло е богато на исторически паметници от тракийската епоха, това са 18 доста големи надгробни могили и остатъци от тракийски селища. При копането на пръст за тухли в една от тях, наречена Голямата могила, са открити части от погребална колесница. В местността Алтън пара също има могили в които тук са открити големи делви.

По-старо е бившето село Касаплий , на изток от панагюрското шосе и на юг от Делиарк, което днес съставлява средната махала на Ивайло. Първоначално то е било турско село. Според народното предание, турците измрели от някаква епидемия и на тяхно място дошли българи. В него били построени два чифлика, които са разрушени по време на Освобождението. Последният притежател на единия чифлик бил беят Стамболлията от Пазарджик, а последният притежател на другия чифлик бил гъркът Лало Гушаа, също от Пазарджик. По всяка верояност около чифлиците се е събрало българско население. Според Стефан Захариев името на селото Касаплий (Касаплъ) вероятно е във връзка с „касаплък“ – клане на добитък от турците, жители на селото. Има и други предположения, защото през 1845 г. селото се е наричало Касабалар или Кесабанлъ , което може би показва връзката на селото с град Пазарджик, по-конкретно като част от него. Другото съставно село Кула , което заемало най-източната махала на селото, било по-ново и по-малко. Възникнало е във връзка с чифлика на Асан бей Каванзоглу. Този чифлик е бил един от най-големите в Пазарджишко . Имал голяма кула, от която селото получава името си. Било е чисто българско село, чието население предимно от работници се събира около чифлика.

След Освобождението Касаплий и Кула биват обединени с общото име Кула–Касаплий , което през 1934 г. е заменено от днешното Ивайло.

Събития

Ежегоден събор на 06.05 – Гергьовден, на тази дата е и храмовият празник в селото.
Сутринта се отслужва света литургия в църквата за здраве на жителите на селото.
Празникът продължава с богата музикална програма на центъра пред кметството.
На християнския празник Сирни Заговезни се прави карнавално шествие на „кукери“
(местното население ги нарича още „джумали“)- традицията е била
прекъсната за известно време, но е възстановена от местния преподавател
по български език и литература Илия Добрев.