Българско знаме

Левски (Село)

Област: Пазарджик

Население: 641 души[1](15 март 2024 г.)36,1 души/km²

Площ: 17,794 km²

Надморска височина: 420 m

Пощ. код: 4535

Тел. код: 03535

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 22681

География

Селото е разположено на най-южните склонове на Средна гора , на надморска височина 420 м, които са едно разпокъсано продължение на Юрушко – Елшишкия рид. Намира се на около 4 km югозападно от река Луда Яна , на половината път между Пазарджик , Панагюрище .

Между надигащите се в полукръг от север и запад хълмове Избека, Голям баир, Молловица и други възвишения се затваря малка полукотловина с отвор откъм юг. В нея, предпазена от северните ветрове и отдалечената преграда на местностите Богданица, Столово, Куршум тепе и Амадалан, е разположено с. Левски. То се намира на границата между Средна гора и Пазарджишкото поле – обстоятелство с голямо значение за жителите му.

В селото най-характерна е главната улица, тя го дели на Горна и Долна махала. Освен това от северозапад по посока на юг от Левски е пресечено от един поток, който дели селото на западна и източна махала.

Забележителност на селището са няколкото местности с важни исторически събития. На източната част е м. Геленджика /Макова поляна /, която пролетно време потъва в зеленина.

Преди 1944 г. на това място са се празнували Великден, Гергьовден и са ставали общоселските събори, а в една падина е взето решението от членовете на БКП и БЗНС за въстанието през септември 1923 г.

На 50 м източно от старото кметство има празно място от 1 дка. площ, където се е
намирала турската джамия, сега на това място е направена детска площадка.

Селото има добър изглед, гледано откъм местностите Бахчалъка и Молловица. Впечатлява и изгледът му откъм селата Свобода (Област Пазарджик) и Цар Асен (област Пазарджик) , а така също и откъм Пазарджик . Но най-добър е изгледът на с. Левски откъм северните склонове на Родопите . То е като че ли кацнало на Картал. Оттук се открива и необятната ширина на равна Тракия , Пазарджишкото поле, величествената снага на Родопите и извисяващия се Белмекен .

Събития

Празникът „ Джумал “, на който хората се обличат в кожи и с колани с големи хлопки и обикалят селото, като по този начин гонят злите духове от селото.

Личности

Атанас Саев (1883 – 1963), български революционер и просветен деец Атанас Димитров Попов (1903 – 1923) Борис Ангелов Гявуров (1916 -- 2000) български антифашист Васил Димитров Маринов (1885 – 1923) Ганчо Димитров Гявуров (1884 – 1923) Димитър Владимиров Филипов , български икономист (1932 – 2007) Запрен Георгиев Радков (1900 – 1923) Запрян Цоков Стоенчев (Стоянов) (1878 – 1923) Иван Стойчев Тодаринов (1880 – 1923) Илия Велинов Донов (1886 – 1923) Найден Георгиев Радков (1897 – 1923) Никола Иванов Антонов (1880 – 1923) Никола Нешев Гявуров (1884 – 1923) Павел Нешев Гявуров (1881 – 1923) Пено Иванов Колчаков (1886 – 1923) Петър Кръстев Терзиев (1894 – 1923) Петко Цоков Чолаков (1888 – 1923) Христоско Атанасов Колчаков (1882 – 1923) Цвятко Стоименов Гергишанов (1898 – 1923)