Мокрище (Село)

Област: Пазарджик

Население: 1815 души[1](15 март 2024 г.)240 души/km²

Площ: 7,562 km²

Надморска височина: 211 m

Пощ. код: 4408

Тел. код: 03529

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 48876

История

В землището на селото има много могили от времето на траките . През 2011 година край пътя за град Пазарджик в нива (в местността Татар мезар) са открит питос (делва за съхранение на зърно) и керамика . Находката е в Регионалния исторически музей, Пазарджик . През землището е минавал пътят от Сердика ( София ) за Филипопол ( Пловдив ) – има останки от него и от мост, останал от времето на римляните .

Самото село е основано през 1669 година и до 1934 г. носи името Ямурчево . Първоначално на това място е имало само 1 ферма за овошки и едва след това е застроено. По-късно основен поминък става отглеждането на ориз; именно заради много оризища , то е преименувано на Мокрево. И впоследствие водеща роля има земеделието ; силно развити са зеленчукопроизводството и отглеждането на цветя .

През 1872 г. Васил Левски при една от своите обиколки в Пазарджишко основава революционен комитет в Мокрище. На събранието за подготовка на Априлското въстание в Оборище участват 3-ма представители от село Мокрище, но преждевременното избухване на въстанието изпреварва завръщането им в селото.

В покрайнините на селото е построен соларен парк .

География

Село Мокрище е разположено в Тракийската низина на 2,5 километра югозападно от град Пазарджик и на 114 километра югоизточно от столицата София . Други близко разположени селища са: Главиница (3 км), Звъничево (4 км), Алеко Константиново (5 км), Ляхово (6 км), Братаница (8 км), Паталеница (10 км).

През него минава ж.п.-линията София – Пловдив . Има ж.п.-спирка за пътнически влакове. Покрай селото минава главният път E80 София–Пловдив. В землището на селото се намират помпени станции , които снабдяват Пазарджик с питейна вода.

Личности

Кочо Димитров Балтаджиев (?-1964) – македоно-одрински опълченец от четата на Михаил Даев. Роден в село Кобалища , Егейска Македония ;

↑ www.grao.bg