Оборище (Село)

Област: Пазарджик

Население: 1010 души[1](15 март 2024 г.)14,6 души/km²

Площ: 69,059 km²

Надморска височина: 660 m

Пощ. код: 4522

Тел. код: 035394

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 53103

История

Старото име на село Оборище е Мечка. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани седем джелепкешани в село Мечка дербенд - Милчо Стаю, Миле Дойке, Стоян златар, Дедо Стою, Братула Марин, Стоян Драйлин и Димитри Дука.

Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име – Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище, където е проведено първото народно събрание . Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с. Мечка

Местността Оборище е историческа, през април 1876 г. там се провежда Оборищенското събрание , на което се взема решение за избухването на Априлското въстание . Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски.

География

Село Оборище се намира в планински район. То лежи в Същинска Средна гора . През него минава шосето между град Панагюрище , през село Вакарел за София. Съседни населени места са град Панагюрище (10 km на изток), село Поибрене (8 km на запад) и село Мухово (17 km на юг). Магистрала Тракия е на 35 km, Пловдив – на 80 km, Пазарджик – на 45 km.

Село Оборище е закътано от всички страни с високи планини и върхове. Панорамната гледка от селото е много красива. С изключителна красота се извисява връх Илинден, където всяка година се чества празника и се прави курбан . На този връх е разположена телевизионната кула. Селото има много добра инфраструктура, чисто, подредено с прекрасни гледки към Витоша, Рила и Родопите. При ясно време се виждат ски пистите на Боровец.

В селото има много изворни чешми: „Сондата“, „Мальовец“, „Бельовец“.

Събития

Всяка година в местността Оборище в периода 1 – 2 май се провеждат празниците по честване на годишнина от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг . Обичаят „Рогачов ден“ се празнува на Месни Заговезни по християнския календар. На този ден младежите правят „рогач“ (името му идва от елените – рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с „козинява черга“, под чергата по прътите се завързват звънци – медени, тучови, клеини. Рогача се носи от 10 – 12 младежи. Около него играят цигани и дервиши – хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове. „Рукла“ – на Сирни Заговезни , в цялото село се палят огньове. Местните хора смятат, че така ще прогонят злите духове. Младите прескачат огъня за здраве и берекет. Лазаровден – обикновено читалищното ръководство на село Оборище, всяка година организира пеене на Лазаровден. На този ден млади момичета се обличат в традиционна българска носия, която е характерна за областта и отиват да пеят. Те ходят от къща на къща и пеят на домакините песни, които са свързани със семейството. Те събират яйца и други дарове, които на края на деня си делят. От старите български поверия се счита, че първото излизане на девойката на пеенето на Лазар, че е готова за женитба. Това съответства с първото коледуване на младите ергени. В днешни дни обаче, съвсем не е така. Млади момичета и момчета извършват тези обичаи, когато не са пълнолетни.

Личности

Участниците в подготовката на въстанието от село Мечка/Оборище са: Димитър Павлов Коклев – Кокльо, Гайдарджията, председател на местния революционен комитет в селото, делегат на Оборище-местност, показана от него за тайното събрание на Бенковски, Участник във въстанието, в Хвърковатата чета на Бенковски, арестуван и освободен през есента на 1876 г. /1830 – 1919 г./ Кръстьо Николов Муховски – Мечанина; Никола Петков-майстор на ножове и саби от Мечка; Петър Грепчов – участвал в подготовката и въстанието; Стоян Ганчов – участвал в подготовката и въстанието