Симеоновец (Село)

Област: Пазарджик

Население: 891 души[1](15 март 2024 г.)49,1 души/km²

Площ: 18,173 km²

Надморска височина: 269 m

Пощ. код: 4475

Тел. код: 03564

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 66439

История

Съществуването на селото е от 1488 г. Съществуват документи за изплащане на данъци, според които селото първоначално се е казвало Елена (слънце).

На едно от билата над селото има останки от солиден строеж с неизяснен произход. Според някои това е било митница, която е облагала преминаващите търговци, които искали да преминават към Рим . Според други, това е стражева наблюдателна кула от времето на Второто Българско царство , от която чрез високи огньове се е препращал през Средна гора към Търновград сигнал за нашествия и опасности, но без разкопки да установят формата на градежите, такива предположения са безпочвени.

В подножието на възвишението има и други останки от светилище или привързан към светилището комплекс от сгради. Старинното поселище се идентифицира по множество гробове, които се появяват в свлачищната част „Бялата пръст“. Камерите са изградени от изправени, солидни плоски сиенитни камъни. Намерените останки впечатляват с ръста на погребаните. Отхвърля се предположението за погребения на войници след вероятна битка в района пред дефилето на Марица , защото има и камери с детски погребения.

Преминаващи любители историци и стажуващи студенти епизодично се интересуват от терена и го датират хипотетично към IV-V в., т.е. след разпада на Римската империя или Ранна Византия . Сред многобройни иманяри битуват легенди за оставени съкровища под угрозата на атакуващи врагове.

География

Селото се намира на границата между Родопите и Тракийската низина, на 3 км от шосето между София и Пловдив. Разстоянието от София е 101 км, а до областния град Пазарджик – 20 км.

То е почти слято със съседното с. Семчиново . Разположено е върху алувиален конус.

Събития

На 8 септември – Рождество Богородично се провежда храмов събор. Поклонници нощуват в манастира в нощта срещу 8 септември, за да измолят здраве и благоденствие за семействата си. На веселието след Литургията всяка година участват изпълнители на народна музика. Гордост за родителите си и учителите си е местната много гласовита и талантлива девойка – В.Миленина, която почти ежегодно поздравява гостите на празника със свои изпълнения. Допълнителна и неотменна част от традицията в този ден са борбите за наградата на селото.

През 2012 г. се състои един от най-големите и добре организирани събори в областта, за което основно се погрижи кметът на селото – Димитър Тодоров с подкрепата на родолюбиви спонсори.

Няколко години традиционният празничен курбан за Димитровден се провежда край осветения от пловдивски Владика параклис „Свети Димитър“ в източната част на селото.

Грижовни и богобоязливи хора от селото със собствени средства са реставрирали кръстовия постамент в западния край на селото в м. „Свети Илия“, където някога водата от реката пропадала и не стигала до градините за поливане. Поради особености на тектониката водата се губела в земята. Молитвеното място отбелязали с кръстен символ и го посветили на Св. Илия за вода и дъжд, без гръм и градушки. На Илинден шествие на поклонници излиза всяка година с химни и песнопения до святото място. Отпосле водата преминавала през терените, без да се губи. Даже воденица направили съвсем наблизо, макар че по стръмното колите с жито не излизали лесно. Преселници след Балканската война я поддържали до средата на миналия век, а старите още наричат мястото „Зизовата воденица“.

На 1 юни се провежда празник „Деца без дрога“. Празникът се провежда на язовира край Симеоновец със съдействието на будни младежи от селото и убедени привърженици на спорта като фактор срещу опасностите на съвремието.