Сребриново (Село)

Област: Пазарджик

Население: 6 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: [2]

Надморска височина: 490 m

Пощ. код: 4525

Тел. код: ?

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 68271

История

От 1900 г. се води като самостоятелно селище – махала Сърбиново. Името ѝ произлиза според преданието от заселници сърби, участвали в отрядите на Владислав Варненчик в сражението в околностите на Поибрене през есента на 1443 г. срещу войските на султан Мурад II . Другото предание е, че заселниците на махалата са дошли от Западна България – Пиротско и били наричани сърби. Първият заселник на махалата е дядо Чомпол (по предание от стари хора), който си направил колиба в местността „Дядов Станчов егрек“ на брега там, където сега се намира моста над река Тополница, след което се преместил по-нагоре и основал махалата. За далечното минало на село Поибрене и прилежащите към него махали (в това число и с. Сребриново) регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени околните села около него: Белица, Мечка (Оборище), Петрѝч и Панагюрище. Най-вероятно този пропуск се дължи на това, че селото заедно с махалите били отдалечени и затънтени в непроходими гори. Защото има и такова предание, че турците не са знаели за неговото съществуване 200 години след завоеванието на България. За първи път с. Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 г. Данните показват за наличие на чисто българско население.

По време на османската власт махала Сърбиново (сега село Сребриново) както и село Поибрене и останалите махали на селото са с войнугански статут – не плащат данъци към хазната, но в замяна на това имат задължението да охраняват прохода. Така наречените дервентжии – население натоварено със специални задължения по охраната на планинските проходи от разбойнически нападения. Организирани са във военна структура със своя символика и знамена. По-късно, поради привилегиите, в тези селища се заселват много българи пришълци от други населени места, което налага ограничаване на дервентджийските привилегии само до онези родове от коренното население, които по традиция са изпълнявали тези функции. В селото и махалите не е замръквал турчин, а легендата казва, че ако е замръквал, не е осъмвал.

Около село Поибрене освен махала Сърбиново (с. Сребриново) възникват още 17 махали, охранявани от войводата Дончо Ватах . Четници от селото заемат главна роля в Априлското въстание . Друг прочут войвода подвизавал се по тези места бил роденият в село Поибрене Балчо войвода. Като секбан башия той бил натоварен да охранява турската хазна, пренасяна по долината на Тополница, идваща от Мизия за Пловдив и Цариград. Често пъти той обирал парите и ги раздавал на бедното население. Жестоко наказвал проявили се турски разбойници и изедници. Балчо войвода използвал своето служебно положение и избивал турските разбойници из Средногорието , за което е издадена султанска заповед за неговото залавяне под № 206\14.Х.1689 г.

Събития

Всяка година на Спасовден се провежда събор , прави се курбан и се раздава за здраве. Идват много гости от различни краища на България.

Друго

Ежедневно има автобус по маршрута София – Панагюрище, минаващ през с. Сребриново.