Церово (Село)

Област: Пазарджик

Население: 886 души[1](15 март 2024 г.)23 души/km²

Площ: 38,494 km²

Надморска височина: 357 m

Пощ. код: 4465

Тел. код: 03589

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 78478

История

Първите сведения за съществуването на село Церово (в близост до Татар Пазарджик, дн. Пазарджик) датират от края на XVI век. Селището е споменато като „Старо Церово“ – понятие, което е останало през вековете в паметта на местното население. Краеведът Стефан Захариев в своето „Описание на Татар-пазарджишката кааза“ от 1870 г. споменава, че при строежа на нова църковна сграда през 60-те години на XIX в. са открити колесници от времето на Александър Македонски , няколко златни монети и други ценни предмети.

Населението на село Церово се включва активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV революционен окръг. В селото е съществувал революционен комитет още от началото на 70-те години на XIX в., оглавяван от няколко по-видни селски първенци и търговци.

География

През XVII и XVIII век селището е разположено на 4 – 5 километра в югоизточна посока от днешното Церово – т.е. в сегашното землище на село Славовица . В познатите исторически източници не се споменава точната година на преселване.

Днешното село Церово се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница , на запад с „Любнишкото дере“ и връх Бенковски. На юг граничи със землището на Славовица и автомагистрала „Тракия“. На изток граничи с микроязовир „Слатина“.

Събития

Празникът на селото се празнува през лятото, на 15 август. Всяка година през февруари се провеждат кукерски игри (т.нар. Дервишов ден). От няколко години насам, през Церово минава една от отсечките на ежегодните ралита „България“ и „Траянови врата“.

Друго

Спорт: Футболен тим „Спартак“