Црънча (Село)

Област: Пазарджик

Население: 1002 души[1](15 март 2024 г.)34,3 души/km²

Площ: 29,271 km²

Надморска височина: 322 m

Пощ. код: 4419

Тел. код: 03516

МПС код: РА

ЕКАТТЕ: 78570

История

До селото и околностите му са регистрирани над 20 тракийски могили. Селската и Турската могила се намират в северозападния край на селото и са разкопавани от иманяри.

Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма „Гергьовска църква“ е построена крепост .

Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е от средновековното црънец (калугер) , което е турцизирано до съвременната си звучене .

География

Село Црънча е разположено в северните поли на родопския рид Каркария от двете страни на стария каркарийски път за Чепинската долина и на двата бряга на Црънчанската река, която местните жители наричат „Реката“ или „Селската река“. В сравнение със съседните села – Дебращица (3 км на ЮИ) и Паталеница (2 км на ЮЗ) – то има по-заравнен терен с надморска височина 320 м, по-висока от Дебращица и по-ниска от Паталеница. Проф. Иван Батаклиев характеризира релефа и геоложките особености на селото така: "И землището на Црънча се простира върху планината и полето. Понеже Црънчанската река – така да кажем, главната ос в землището на селото – е една от най-големите каркарийски реки, издълбала широка долина в снагата на планината, нейният конус е твърде голям и разлят. Затова селото свободно, като на площадка, се разпростира върху него. Естествено скалните материали на поройния конус съответстват на разнообразните скали в планината: кристалинни шисти, мрамор и риолит . Над селото през върха на поройния конус, минава главният разсед – разлом между планината и полето. По-горе, на изток от реката, височината „Гергьова черква“, изградена от кристалинни шисти, е остатък от долната (левантийска) денудационна заравненост на планината. Над нея следват мраморни партии, гдето са построени варници. След това се издигат други височини – Гролата и др., които са остатък от по-горната (понтийската) денудационна заравненост. На изток от Црънчанската река долината на Сухото дере се е врязала в землището на селото. Под поройния конус на Црънча, полето, изградено от делувиални и алувиални материали, е слабо наведено и заравнено, като на места е облатено."