Българско знаме

Банище (Село)

Област: Перник

Население: 50 души[1](15 март 2024 г.)3,06 души/km²

Площ: 16,408 km²

Надморска височина: 918 m

Пощ. код: 2388

Тел. код: 07751

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 02614

История

Село Банище е едно от най-старите села в региона на Брезнишко . До 1934 година името на селото е Банишор . Предполага се, че селото е основано през 1584 година, но според направените изследвания от Окръжния исторически музей в гр. Перник и намерените предмети и монети, още по време на римската империя тези земи са населявани от латини. Една легенда разказва за зараждането на селото и историята на първия му заселник. В средата на XVI век с. Синдел – Провадийско , било нападнато от турци и едно българско семейство било избито. Живо останало само едно момченце Банко. В същото време турски паша обикалял по тези земи и чул случилото се. Пашата нямал деца, взел Банко и го отгледал като свои син. Минали години. Момчето пораснало и решило да се задоми. Пашата дал съгласието си и Банко се оженил за една хубава българска девойка. След сватбата пашата довел младото семейство в днешните земи на селото. Дал на Банко тапии за притежание на земя и право да носи оръжие. По-късно там се заселват и други семейства и селището се разраснало. Банко го нарекъл Синдел на името на родното си село, но след години хората го нарекли Банково село. Турците които минавали през клисурата го наричали Баниш, което впоследствие се трансформирало в Банишор, а по-късно и в Банище.(Банишор или Бани-шар защото по турски шар означава градище)

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Банишор е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Банище е разположено в живописна котловина в Западна България, на 70 км от гр. София, 40 км.северозападно от гр. Перник и 24 км западно от гр. Брезник. Над селото, в подножието на връх Копран има четири карстови извора, от които води началото си р. Светля, приток на р. Струма.

Събития

Събор : първата събота на месец юни – землячески събор, музикалното озвучение на който се поема от сурвакарската група към читалището. Всеки жител на селото посреща гости, роднини и приятели, в родната си къща. След като почетат домакинете всички заедно излизат на селския площад, където под музикалното озвучение започват да се вият кръшни хора. Църковен събор : 9 октомври – организира се в района на черквата също с музикално озвучение, много радост и веселие. Сурова : 14 януари