Брезнишки извор (Село)

Област: Перник

Население: 38 души[1](15 март 2024 г.)4,5 души/km²

Площ: 8,503 km²

Надморска височина: 811 m

Пощ. код: 2385

Тел. код: 07752

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 06313

История

В близост до селото е намерен надпис на смесица от латински и гръцки върху камък с две лични имена на местни траки.

(...от колегията)

Тракийски надпис

Предполага се, че там е имало военно, стопанско или някакво друго сдружение към императорско имение. В землището на Извор се намира извор, наричан от местните Вискяр. Името има общо с друго богато на води пернишко село – Вискяр , както и река Искър. Името е с тракийски произход и означава „място с изворна вода“. При селото е открита керамика, датирана от 4-3 век пр.н.е. Между Извор и Режанци, в землището на село Режанци е намерено Режанското монетно съкровище от времето на Александър Велики.

През 6 век е построена римска крепост на Изворската могила върху антично селище.

Античният и средновековен некропол и каптаж Света вода, на 700 м югоизточно от Извор.
Под крепостта на Изворска могила, при извора Света вода, на терена над надгробната могила са разкривани единични погребения. И днес се намират кости от скелети на разрушени погребения, фрагменти от строителна и тънкостенна култова керамика и от стъкло. Намерени са 10 монети на император Юстиниан І (482-565).
До стария езически некропол с надгробната могила през ранното средновековие са извършвани и християнски погребения. В тази местност е некрополът на крепостта на Изворска могила. Тук вероятно е имало и малко селище (предположения заради открит на мястото голям долиум).
През античността изворът Света вода е бил добре познат и водите му са били ползвани. При изграждането на новия съвременен водопровод при каптирането на водите е бил разкрит стар каптаж, вероятно античен.

Край селото е разположена местност , която местните наричат „Калуджерец“, където навремето българи се криели от турците. В местността се намира каптажа на селото.

Селото съществува още преди освобождението на България от османска власт , като годината на създаването не е ясна. Най-ранното споменаване на селото вероятно е в османски данъчен регистър от 1576 г. Местни разказвали, че селото било заселено от две семейства – Кузини и Янколови, които се заселили около двата по-големи извора. В село Арзан една от трите махали се казва Кузина. Думата означава ковач на старославянски . Самото село е в подножието на планината Вискяр . Вероятно Кузините се заселили в западните части на Извор, където е извора Вискяр, а Янколовите при Извора в северната част.

През 50-те години на 19 век е построена църквата „Св. Троица“.

През 1878 г. селото е отбелязано на няколко карти като Изворъ.

През 1887 е част от Конщенската селска община, заедно със селата Конска, Ребро, Садовик, Режанци, Муртинци, Гърло, Видрица и Билинци. Намира се в Брезнишката околия, част от Трънския окръг.

Земледелческа статистика през 1897 година, Разпределение на земите по категории, притежания и парчета : По населени места

При преброяванията от 1905 и 1910, Извор се намира в община Конска и е 4-то по население от общо 8 села. През 1920 г. са родени 15 момчета и 5 момичета, има 8 смъртни случая и 4 сключени брака, като шестима от осемте души, встъпили в брак, са били грамотни.

През 1929 е каптиран Извора и с пари на жителите на селото е изградена чешма. Надписът на чешмата гласи:

ВОДОСН.СЛУЖБА
1929

„СОФИЙСКА ОКРЪЖНА ПОСТОЯННА КОМИСИЯ
ВОДОСНАБДИТЕЛНА СЛУЖБА
1929“

Чешмата

Първоначално тя се намирала пред сегашния магазин на селото, до една върба, но по-късно е преместена.

В селото имало и други две чешми, но водите от Извора и Калуджерец са пренасочени от придошли нови жители и дълги години са стоели запушени и не са почиствани, което довело до намаляване на дебита и воден режим за над 15 години. Тръбите на селото са остарели, но ВиК не планира да ги подмени. Това е голям проблем за жителите на най-високите части на селото, където вода почти не достига. Друга причина е засушаването – от ровините на могилата вече рядко се стича дъждовна вода, за да напълни реките и затова всички започват да правят сондажи, в търсене на подземни води, на които селото е богато. В миналото е имало достатъчно вода и изворчета имало навсякъде. Жителите си правели градинки и садели ниви. Въпреки това имало години, в които сушата била такава, че местните трябвало да водят добитъка чак до река Светля на село Банище.

В началото на века в селото има малко училище, чиито основи стоят близо до църквата.

През 1938 г. Методи Илиев пръв започва да сменя старите каменни тръби с железни, със свои средства и труд. Така е запалил и своите съселяни и заедно са направили чешмата

През 1958 г. цялото село се събрало, за да уважи студената лете и хладката зиме вода, която тече от Извора и са направили чешма с корита и помещение с други корита, в което да перат всички жени. Направили са и ракиджийница.

На 25.10.1960 г. с държавен указ официалното име на селото става Брезнишки извор. Причината за това била честото бъркане със селата в Трън и Радомир, носещи същото име. Това водело до грешки при изпращане на писма и документи. Те били изпращани в другите села.

През 1962 г. е построено кметството и е асфалтиран площада. По това време до селото е изграден язовир. Днес в кметството се намира архива на село Кривонос, а двата архива на населението на Извор са в кметството на Режанци. Учениците в селото ходели в училището на с. Конска, а днес посещават това в гр. Брезник.

Диалектът, който се говори в това село е сравнително по-различен дори от говора на най-близките му граовски села.

Проф. Дуриданов, историците Георги Пешев и Петко Асенов, етнографа Александър Мартинов, географа проф. Диньо Канев, геолога проф. Светослав Белев, археолозите д-р Иван Велков и Д. Митова-Джонова, фолклористката Елена Огнянова, доцент Цанко Младенов и проф. Божил Николов пишат за фонологията на говора в Брезнишки извор и близките села. Повечето са местни хора, които от десетилетия обогатяват своите изследвания на място.

География

Попада в планински район, в най-ниската част на Изворската котловина, а надморската му височина е около 811 м. То е част от Брезнишката котловина . Климатът е умерен , но под влиянието на планинския релеф зимите са студени, а летата топли. Намира се върху нанос и скала, почвите са черноземи и смолници , а в могилата – канелени горски . В западните части на могилата при Садовик и около Извора на места почвите имат червеникав цвят и се среща червена глина. В миналото селото и околностите били дъно на голямо езеро. Затова днес има находища на фосили близо до селото (Зарубляк). Растителността е предимно от Черен бор , Бял бор , Трепетлика , тп Bachelieri, Акация , Полски бряст , Полски клен (могилата), бук , смърч , широколистни растения и храсти на възраст между 15 и 80 години. Сред животински видове се срещат Тръстиково шаварче , голяма пчелна муха , Camponotus vagus , Gnaptor spinimanus , Polistes dominula , катерици , глигани , чучулиги , славеи , косове , синигери , лястовици , кълвачи , щъркели и ястреби . Името на селото идва от няколкото извора, чиито дебит е 6 – 8 л/с. През селото минава река Изворщица , през която минават две мостчета. Тя тръгва от близката могила, от околностите, където се намира каптажа. През селото в нея се вливат още две почти пресъхнали реки, след което реката се влива в язовира на селото, а след това в язовир Бегуновци.

Местни топоними на север от пътя „PER3007“ са: Русановец (с извор Русиновец), Мездра, Огражденец, Остри връх, Владикин кладенец, Чукаре, Маквище, Голема ровина, Търсие, Шопка, Пожар, Поище, Орловица, Лалкина падина, Горна Суроварица, Средни рид.
На юг от пътя са местностите: Добриловица, Околиш, Долни Кръст, Кръст, Долни Рид, Рид, Локва, Падина (под язовирната стена), Църквище, Св. Вода, пак Падина, Деянова нива, Бранище, Сърница, Смръдля, Орница, Под могилата, Гола страна, Голема Чука, Мала Чука, Радомиров рид, Радомиров дол, Дълбоки дол, Бубулевица, Марков камък, Дарков камък, Калуджерец, Вискяр, пак Остри връх, Симиджийска, Разкръсие.
Освен тези топоними съществуват множество по-малко обхватни, обозначаващи ниви, гори и ливади. Селото е едно от най-богатите на местности в региона.

Близки села са Режанци , Садовик , Конска и Ребро .

В миналото основният поминък на селото са били земеделието и животновъдството. Най-разпространените култури, които се отглеждат в района са царевица, жито, слънчоглед и плодни дръвчета. Отглеждат се крави, коне, овце, фазани и кокошки.

Рибно богатство на яз. Брезнишки извор: бял амур , каракуда , лин (каленик), слънчева риба , сом , уклей , уклейка , шаран и др. В миналото е стопанисван от ТКЗС -то в селото. По това време имало шарани и патици .

Личности

проф. Божил Николов – филолог, зам.ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. Елит Николов – социолог Методи Илиев Станка Кирова Зарева и Вергина Ал. Иванова – народни певици Александър Стоянов Иванов – осъден на смърт от Народния съд (1915 – 1945) Божил Захариев – учител в Извор Кметовете на селото Цана, Райна и др. Димитър Адамов и др.

Махали на селото: доганджии, божилови, лъчковците, матейчовците, кръстини, бургереви, кирилчини, кикеви, виткови (белеви) и т.н.