Бусинци (Село)

Област: Перник

Население: 46 души[1](15 март 2024 г.)4,47 души/km²

Площ: 10,335 km²

Надморска височина: 805 m

Пощ. код: 2486

Тел. код: 07732

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 07096

История

В османски регистри на джелепкешаните (данъкоплатците) селото е записвано като: Бушиндже в 1453 г., Бусинче в 1576 г. ; Бошенци в 1451 г. ; Бисинци в Четвероевангелие от ХVI в. (л. 221б, Опис I 46, 47) и в Àпостол от ХVI в. (прип. л. 148б, Опис I 78); Бусинци в 1878 г. В известното „Бусинско евангелие“ XVI – XVII в., което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен". В миналото традиционен занаят в Бусинци е грънчарството , с което се занимават почти всички жители и чиито произведения се продават из различни части из българските земи и извън тях.

През 1920 година в Бусинци е основана земеделска кооперация „Плуг“. В 1934 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 16 членове, а животновъдната – 13.

През 1985 година селото има 67 жители.

География

Село Бусинци се намира в планински район на 8 км от гр. Трън.

Личности

Костадин Гигов – виден бусински майстор грънчар, представя блестящо бусинската школа на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., получава първа награда и парична сума, с която построява хубава къща в селото, която днес е обявена за паметник на културата, автор е на прочути съдове-крондири с фигури „Сърбина“, „Гърка“, „Албанеца“, „Румънеца“, на фигура на цар Фердинанд и др. Негов син е Петър Гигов, прославил България с бусинската керамика по света. Петър Гигов (1915 – 1991) – с прозвище Маука , един от най-изявените потомствени бусински майстори керамици, прославил България с бусинската керамика по света, негови творби притежават Британският музей в Лондон , Лувърът и Музеят на човека в Париж , също и Българският културен център там, музейни сбирки и колекции в САЩ , Япония и Русия .