Горочевци (Село)
Област: Перник
Население: 43 души[1](15 март 2024 г.)3,18 души/km²
Площ: 13,538 km²
Надморска височина: 920 – 1020 m
Пощ. код: 2496
Тел. код: 07735
МПС код: РК
ЕКАТТЕ: 17077
История
Най-старото писмено споменаване на Горочѐвци е в османски документи от 1576 г., където то е посочено като Гирчуфча (Гирчевци), Гирчофча , в този най-стар открит дотогава запис може да се види ясното значение планинци, горяни или евентуално личното Горчо, Гирчо. На руска триверстова карта, съставена за Освободителната война 1877 – 1878 г., то пак е отбелязано като Горочевци Забележително е, че то остава непроменено най-малко още от XVI в., нещо като цяло рядко за България, но характерно за почти всички села от Трънския край.
В пещера между Горочевци и отсрещното му на 3 км село Еловица е разкрито първобитно обитание, тук са намерени кремъчен нож, стъргалка и кости на диви животни, внесени от пещерните хора.
В Античността на мястото, където и днес е село Горочевци, е било неукрепеното тракийско селище Буайпара, обитавано от клон на тракийските племена дентелети , пеони или агриани , най-вероятно леи , трери или тилатеи . То съществувало и в римско време. Разкрити са над черковния двор стени от ломен камък на светилище на Бендида - Котито от VI-IV век пр. Хр. и вотивна плочка на тази тракийска богиня (отъждествявана с елинската Хера ) с надпис с името на тракийското селище с гръцки букви – Βυίπαρανε , съхранявана днес в музея в Перник. Наблизо има и аязмо – лечебен извор. На няколко километра в Любаш планина при с. Горна Секирна и с. Душинци се намирали тракийски хориони /укрепени селища/. В региона от тази епоха са останали няколко тракийски могили, повечето от които все още не са проучени. От V век пр.н.е. при Ситалк наследника на основателя на царството Терес I територията е гранична част от Одриската държава. В края на IV и през III век пр.н.е. келтски /галски/ племена навлизат в областта и се установяват сред местните траки. Техни поселения са открити при каньона на река Ерма. Първите римски легиони преминават в 29 г. пр.н.е. през тези земи, отначало като съюзници, водени от Марк Лициний Крас в поход към Мизия, но на връщане понасят сериозни загуби от местните траки. Римска власт тук се установява през 45 г., когато районът е включен в новообразуваната провинция Тракия. От 254 г. започват нашествията на готи, бургунди и други източногермански племена в този край. В 269 г. в битката при Ниш те са разбити и много от тях са заселени в региона.
През Възраждането, в XIX век селото става добре известно със своите майстори. Те са част от трънските /знеполските/ строители и каменоделци, които строят не само в българските, сръбските, влашките и турските земи, но са достигали до Австро-Унгария, Персия и Египет. За сравнение ако по това време от Трън е известно, че са излизали до 200 майстори, от с. Горочевци са излизали до 100 строители и каменоделци, тази слава не е помръкнала. Тогава е построена най-голямата забележителност на селото – високата каменна църква Св. Илия.
След Освобождението и до средата на миналия век селото е било сравнително многобройно. Тогава са построени сградите на общината и на началното училище. Следите от стар рудодобив още от дълбоката античност и средновековието в тукашната планина водят до разработката на добре известната на златотърсачите мина „Злата“ край с. Мисловщица (Велиново) с над 10 км галерии от които са добити тонове злато работила с прекъсвания до началото на 70-те години на 20 век, Трънско също така е сред областите с най-богати речни златоносни наноси в България.
География
Селото е разположено в обширния планинския масив, в който минава Вододелното било на България – границата, разделяща водосбора към Бяло море от този към Черно море.
Селището е на пътя Трън – Земен , на 10 km преход през с. Горна Мелна , източно от сегашната държавна граница със Сърбия , на около 1000 m надморска височина – от 920 m (при протичащата през селото река Асеница (Ясеница) при сливането ѝ с идващата от махалата Качерица рекичка Престол на входа на селото) до 1020 m (в мах. Тършевина). Центърът му е на около 2,5 km по немаркирана пътека югоизточно от най-високия връх на Еловишката планина – връх Плоча (1330 m) най-северният от 3-те в хребета Куровица, селото е в югоизточния му склон, в подножието на неговите върхове Голема Куровица (средния връх) и Мала Куровица (южния връх) и директно на 3 km въздушно на изток срещу връх Попова шапка (Големи връх 1481 m) на Ерул планина , от който се открива широка панорама, тъй като в горната си част не е обрасъл с гора, в подножието на която планина, отвъд междуградския път, са махалите на Грочевци Равнище и Попов дол. Селото заема долината на река Асеница (Ясеница).
Селото отстои по междуградски асфалтов път на 21 km югозападно от гр. Трън (по Републикански път ІII-637 и от разклона при кв. Илиин хан по пътя Вукан – Пенкьовци), на 33 km северно от гр. Земен, на 33 km югоизточно от ГКПП Стрезимировци , на 65 km от областния център Перник и на 83 km западно от столицата София (през Божурище ). Климатът е умерено континентален, среднопланински. Характерен е със студена зима и прохладно лято.
Събития
Големият събор на село Горочевци се организира в първата събота на месец август. Наименуван е „Илинден“, както храмовия празник на църквата „Св. Илия“, около която се е чествал в миналото, така и в чест на Илинденско-Преображенското въстание, в което са участвали дюлгери от селото. В наши дни хората обикновено се събират на мегдана в центъра.
При параклиса св. Богородица, отстоящ на 7 км северно по междуградския път, всяка година има събор, обикновено той става на празника „Голяма Богородица“ 15 август.