Българско знаме

Докьовци (Село)

Област: Перник

Население: 12 души[1](15 март 2024 г.)0,993 души/km²

Площ: 12,288 km²

Надморска височина: 908 m

Пощ. код: 2497

Тел. код: 07735

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 21854

История

В стари документи селото е записвано по следните начини: Дойкофча , Дукофча , Дойкьовча в 1576 г. ; село Доиковци в ХVIII в. в Поп Стефанов поменик (л. 72а, Опис III 179); Докьовци в 1878 г.

При избухването на Балканската война един човек от Докьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През 1934 година в Докьовци е основана земеделска кооперация „Краище“. Към 1935 г. тя има 36 члена.

През 1985 година селото има 118 жители.

География

Село Докьовци (наричано от местните хора Декьовци) се намира в планински район. Територията на селото е разположена на площ от 12.288 km 2 (НСИ). Районът се отличава с много разнообразен скален състав, релеф, характер на хидроклиматичните условия и специфичен растителен и животински свят. Махалите са Бойчиновци (част от която са и т.н. "Долинчани"), Русимовци (част от която са Китановци и Трендафиловци), Полеганци, Попаринци и Широки дол. В същинското село са Гьоринци, Краклинци, Карадаци, Айлазовци и Палоинци. Една част от семействата са имали къщи и на Рид.

Територията на село Докьовци попада в Севернокраищенската подобласт на Краището (или т.н. "Трънско Краище, в което са 10 села-Пенкьовци, Докьовци, Лева река, Видрар, Горочевци, Дълга лука, Горна Мелна, Долна Мелна, Шипковица и Къшле). На север от селото се простира котловината Знеполе , в която е разположен град Трън. На запад от Докьовци се издигат Кървав камик и Милевска планина . Селото се пресича от река Явор, която извира от село Горочевци . Реката има дъждовно-снежен режим с пролетен максимум и лятно-есенен минимум на оттока. Основните черти на съвременния релеф в района на Краището са се формирали през младия терциер и кватернера .

Климатът е умереноконтинентален, като нископланинският релеф на територията на селото оказва влияние върху климатичните условия. В този район (в станция Трън) е измерена най-ниската екстремална температура за страната (-38,3 градуса C) през 1947 година. Максимумът на валежите е през май-юни, а минимумът – през февруари. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни.

Наличието на обширни пасища и ливади благоприятства развитието на животновъдството. Характерни са широколистните представители на дъб , бук , ясен и др.

Събития

Последната събота на месец август се провежда събор.

Личности

Ценко и Иван Бареви-видни сътрудници на д-р Г.М.Димитров в емиграция 1945 – 1989 г.