Долна Секирна (Село)
Област: Перник
Население: 127 души[1](15 март 2024 г.)4,97 души/km²
Площ: 25,701 km²
Надморска височина: 813 m
Пощ. код: 2397
Тел. код: 07751
МПС код: РК
ЕКАТТЕ: 22263
История
Село Долна Секирна е възникнало и се е оформило като такова върху землището на старо тракийско селище. Оттук нататък, при съвместния им живот, те изграждат своеобразния си диалект, бит и култура, своя неповторим облик. Трябва да подчертаем, че особеното в това оформяне е, че то става в условията на притеснен живот под османска власт. Още от далечното минало, та до наши дни, основният поминък на долносекирчани е бил земеделието и скотовъдството. Тук, обаче, то си има някои особености. На първо място, за това че малките орни площи имат обикновено по-висок планински характер. Повечето ниви са пръснати по землището на стръмни скатове, силно ерозирани и изпостнели. Отдавнашна традиция е те да се наторяват през лятото от така наречените „егреци“, където овцете и козите нощуват за по една вечер. Следващото денонощие се изместват на съседното място, докато се покрие цялата площ на нивата. Реколтата е добра, само след първото наторяване. Следващите години е вече изпостняла, и ако торенето не се повтори, става отново неплодородна. Тези наклонени площи магат да се обработват само с впрегатен добитък. Но скотовъдството винаги е било по-доходно от земеделието. Разбира се, с него добре се справят семействата, имащи повече членове – мъже, жени и по-големи деца, за да има и за пастири и работници: косачи, пластачи, секачи, и яки волове за транспорт по черните и стръмни планински пътища. Освен със земеделие и скотовъдство селяните се занимавали и с гурбетчийски дейности.
География
Село Долна Секирна се намира във физикогеографската област Краище в Западна България, в най-югозападната част на община Брезник, на границата с община Трън . Населеното място е разположено между два притока на река Светля , в подножието на Ерулска планина , с най-висок връх – Големи връх (1480,5 m.)
Личности
На 9 октомври 1944 г. в село Долна Секирна е роден писателят Янко Станоев . Издал е над 15 книги – „Неандерталецо мой“, „Двойникът“, „Блудният син“, „Домашни истории“, „Децата на Афродита“ и др. Той е носител на редица награди, сред които голямата награда „Златният ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ и Наградата за проза на Съюза на българските писатели за 2000 г.
Местният родолюбец Евлоги Бонев е роден в Долна Секирна, но повече от половината си живот е живял в чужбина. Той е ктитор на Ерулския манастир „Света Троица“ и дарител за реставрирането на иконописите в църквата „Света Неделя“ в Долна Секирна. През 2016 г. с негово спомоществувателство е осветена стара чешма, в близост до родната му къща, по инициатива на хора от селото. Чешмата е изградена през далечната 1937 година от Иван Гигов, но напоследък била в лошо състояние. Около нея е изграден кът за отдих с пейки и маса.
Друго
През 1998 г. в село Долна Секирна е учреден футболен клуб „Големи връх“ с президент Димитър Мирчев. Отборът записа рекорд в III дивизия – 17 поредни победи от 17 играни мача. Сега славният футболен валяк „Големи връх“ не съществува и името му трупа праха на историята.