Жедна (Село)
Област: Перник
Население: 112 души[1](15 март 2024 г.)10,8 души/km²
Площ: 10,417 km²
Надморска височина: 814 m
Пощ. код: 2423
Тел. код: 07725
МПС код: РК
ЕКАТТЕ: 29060
История
Възрастта на селото е над 800 години. За пръв път се споменава в турски документ от 1446 година като тимар на Япуджак. През 1570 година в селото живеят 105 семейства, населението наброява над 600 жители и е хас на Кюстендилския санджакбей. Наред с Радомир, Червена могила, Диканите, Дрен, Друган, Кондофрей и Върба е едно от най-старите селища в Радомирско. Съществувало е и по времето на Втората Българска държава.
По-големи подробности относно историята на Жедна може да прочетете в книгата на краеведа Георги Стоянов През вековете до днес-800 години село Жедна, Радомирско .
География
Село Жедна попада в района на Южнокраищенската подобласт на Краищенска област. Разположено е в южния край на обширното Радомирско поле по северния склон на Гологлавските възвишения от Конявско-Милевската планинска редица. От югозапад се издига ридът Колош . Селото е разположено в началото на прохода през Конявска планина за град Бобов дол . Землището на селото граничи със землищата на: от север – Негованци и Бобораци ; от изток – Касилак ; от запад – Житуша ; от юг – Бабино , Голяма Фуча и Бобов дол. Надморската височина на селото е около 700 м. Площта на селото възлиза на 10.417 кв. км (данни от НСИ).
През селото се пресичат пътищата Радомир – Бобов дол и Извор – Долна Диканя . По тази причина транспортът е много добре организиран. Автобуси с направление Жедна- София заминават три пъти дневно. Разстоянието до София по най-късия път е около 52 км.
Зимата е студена, а лятото прохладно. Поради постоянна циркулация на въздушни маси през дефилето за Бобов дол, климатът е много благоприятен за лечение на болни от астма и други дихателни заболявания. Селото е годно за климатично лечение, което е доказано с изследвания на въздушните маси в миналото.
Селото е водоснабдено от 1958 г. и електрифицирано от 1946 г. Изградени са напоителна и отводнителна системи на земи, които не се експлоатират.
Почвите в района са предимно чернозем-смолници , горски почви , а в близост до речните долини и алувиално-ливадни . Горите са дъбови и борови (изкуствено залесени).
В землището на селото има залежи от кафяви въглища , които се експлоатираха от рудник „Иван Русев“ към Бобовдолския минен басейн.
Събития
Всяка година на Спасовден и Димитровден се правят курбани първата събота на месец юни се провежда традиционният селски събор