Зелениград (Село)

Област: Перник

Население: 95 души[1](15 март 2024 г.)5,04 души/km²

Площ: 18,968 km²

Надморска височина: 888 m

Пощ. код: 2478

Тел. код: ?

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 30716

История

Село Зелениград е старо, средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на XVI век като тимар с 16 домакинства, 5 вдовици и 2 неженени. То е вписано в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под същото име – Зелениград към кааза Изнебол. Съществуването на селото през 1606 г. е документирано във войнушките списъци от същата кааза.

В османските регистри селото е отбелязвано като: Зилани иград в 1453 г., Зеланград ( Зелянград ) в 1576 г. ; Зелениград в 1447 г. ; Зелен в 1762 г. ; Зелени Градъ в 1878 г.

Установено е, че землището на Зеленирад преди новата ера е било населено от Древните Траки . Тук те са изградили своята крепост Боипара. Тя включвала скалите на Шильи камик и е охранявала прохода Дъсчан кладенец . През римското владичество Зелениград заедно със съседните села е бил важен рударски и металодобивен център. Особено активна дейност тук е провеждана през II-IV век. След това Зеленоградската крепост изпитала готските , остготските и хунските нашествия през V век. От това време в Зелениград са намирани останки, част от които се намират в Археологическия музей в София – керамика, капители, колони, стели, надгробни плочи, бронозви чаши, метален пояс, сребърна торква, гривни, фибули и монети. Интересна е намерената каменна плоча с надпис на латински: „Елеонора поставя този паметник на своя мъж...“. И сега личат останките на крепостта, античното селище в горно Гремагье, крепостта Градище и античния каптаж Бара. По времето на цар Симеон тук е установена Знеполската епископия и са издигнати първите християнски църкви и манастири в този край.

По времето на Втората Българска държава Зелениград продължил да бъде административен център на Знеполе. Зелениград представлявал неголяма, но модерна за времето си крепост. Крепостната каменна стена с порти и кули заграждала крепостта от изток, а отвесните скали я защитавали от другите посоки. В крепостта се е намирала и скалната църква изсечена в пещера. Османците при своето нашествие разрушили този град, премахнали местното болярство и установили своята администрация в Трън .

През 1833 година е изградена църквата „Свети Николай“, върху основите на стара, средновековна църква. От 1836 година води началото си местното, килийно училище. През 1943 година селото е електрифицирано. Училището е закрито през 1974 година поради липса на ученици.

География

Село Зелениград се намира в планински район, по южните склонове на планината Руй , недалеч от сръбско-българската граница.

Селото е разделено условно на три махали: Прудище, Гремагье и Странска махала. Край южната част на селото протича река Ерма , която поема трите местни реки: Зеленоградска, която извира от местността Масина; река Гремагье, идваща от карста Бара и река Воинов дол извираща от местността Извор.

Събития

Всяка година на празника Св. Дух в селото се провежда събор.

Друго

Със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-554 от 05.09.2008, обнародвана в Държавен вестник бр. 83 от 23.09.2008 г. с. Зелениград попада в границите на защитена зона „Руй“ с идентификационен код BG0002112. Защитената зона по Натура 2000 се обявява с цел опазване, поддържане и възстановяване на местообитанията на следните видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние:

Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗБР: бял щъркел ( Ciconia ciconia ), осояд ( Pernis apivorus ), ливаден блатар ( Circus pygargus ), белоопашат мишелов ( Buteo rufinus ), скален орел ( Aquila chrysaetos ), малък орел ( Hieraaetus pennatus ), ловен сокол ( Falco cherrug ), ливаден дъдрадец ( Crex crex ), бухал ( Bubo bubo ), козодой ( Caprimulgus europaeus ), земеродно рибарче ( Alcedo atthis ), синявица ( Coracias garrulus ), сирийски пъстър кълвач ( Dendrocopos syriacus ), среден пъстър кълвач ( Dendrocopos medius ), горска чучулига ( Lullula arborea ), ястребогушо коприварче ( Sylvia nisoria ), червеногърба сврачка ( Lanius collurio ), градинска овесарка ( Emberiza hortulana ) Съгл. чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗБР: малък ястреб ( Accipiter nisus ), обикновен мишелов ( Buteo buteo ), черношипа ветрушка (Керкенез) ( Falco tinnunculus ), сокол орко ( Falco subbuteo ), пчелояд ( Merops apiaster ).

В Зелениградската пещера от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки от 2 – 4 в. н.е. са установени 9 вида птици, сред които керкенез ( Falco tinnunculus ), полска яребица ( Perdix perdix ), бухал ( Bubo bubo ), жълтоклюна хайдушка гарга ( Pyrrhocorax graculus ), чавка ( Corvus monedula ), както и домашна кокошка ( Gallus gallus f. domestica ). Намерени са и останки със същата възраст от див заек ( Lepus europaeus ) и червена лисица ( Vulpes vulpes ).