Българско знаме

Насалевци (Село)

Област: Перник

Население: 28 души[1](15 март 2024 г.)3,95 души/km²

Площ: 7,116 km²

Надморска височина: 836 m

Пощ. код: 2478

Тел. код: ?

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 51130

История

В стари документи Насалевци е отбелязвано като: Населуфча ( Населевци ) в 1624 г. ; Насалевци в 1878 г. През време на турското владичество селото се числял към Знеполската каза, но в различни периоди тя е спадало Софийския и Нишкия сандъка.

Малкото село е разделено на фамилии: Глушини, Миджини, Савини, Самарджиени, Мракини, Маркови, Тодорови, Мутавини, Павлови, Станджини, Велини, Митини и др., като всяка фамилия се състои от няколко къщи.

През Втората световна война близо до селото се е разбил немски самолет. През Втората световна война населението на селото нараства десетократно заради бомбардировките над София.

По-късно около 70-те години на XX век жителите на селото събират средства и сами издигат паметник-извор на красивата мома Гергана в центъра на селото.

За селото са написани няколко книги: „Добро утро, Братино“ – за Стефан Рангелов от Н. Тодоров; „Биография: Жена ми“ от Митко Миджни. Тези книги разказват за любопитни истории и легенди от селото.

География

Село Насалевци се намира в планински район, на 92 км от София, близо до границата със Сърбия . Най-близкият град е Трън – на около 12 км. В съседство са разположени селата Главановци , Рани луг , Милославци , Зелениград , Стрезимировци , Джинчовци ...
Селото е разположено в северозападната част на Знеполската котловина и по-точно в южното подножие на планината Щърби камик . Тя е естествено продължение на южните склонове на Руй планина .

В географско и етнографско отношение Насалевци принадлежи към Трънската покрайнина, която обхваща не само Знеполска та котловина, а и голяма част от Краище и Деликатен, който по силата на Ньойския договор остава в пределите на Югославия.

Събития

Празниците в Насалевци и други села по Знеполе обхващат почти 1/3 от всички дни на годината. След като местното население е прибрало вече реколтата от нивите и градините, вследствие на своя труд той се отдава на малка почивка през зимните месеци:

Миши ден /27 октомври /, Гмитровдън /26 октомври/, Ранджаловдън /8 ноември/, Мратинци-Мратинякът - лош дух /11,12,13.14,15 и 16 ноември/, Св. Никола /6 декември/, Игнатовдън /20 декември/, Бъди вечер /24 декември/, Нова година - Васул'ица /1 януари/, Водице (Йордановдън) /6 януари/, Бабиното /8 януари/, Антонов дън /18 януари/, Григоровдън /25 януари/, Трифоновдън /4 февруари/, Света Аралампия /10 февруари/, Сирене поклонение (Сирна неделя), Чист понеделник, Тодорица-Тодородън, Младенци (9 март), Благовести /25 март/, Лазаровдън-събота преди Връбница. Връбница, Великдън (голям христян ски празник в миналото), Джурджовдън /23 април/, Пророк Елисей /14 юни/, Видовдън /15 юни/, Света Троица, Еньовдън /24 юни/, Петровдън /29 юни/, Горешт'аци /15, 16 и 17 юли/, Илиндън /20 юли/, Росоманк'е, Кръштан'е, Женене, Умирачка, Светъц, Собор-събор, Седенка, Тлъка

Събор - Чества се на Успение на Пресвета Богородица , Успение Богородично .

Личности

Стефан Рангелов (1921-?), български строител, политик от БКП, два пъти герой на социалистическия труд