Българско знаме

Ребро (Село)

Област: Перник

Население: 62 души[1](15 март 2024 г.)5,4 души/km²

Площ: 11,554 km²

Надморска височина: 860 m

Пощ. код: 2384

Тел. код: 07752

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 62373

История

Село Ребро е старо, средновековно селище, вписано под същото име „Бебро“, „Рабро“ в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол .

Най-високата част на Ребърска могила е била обитавана през Халщатската епоха и Късноантичната епоха. В началото на ХХ век на терена все още се е виждал ясно очертан зид, изграден от ломен камък без спойка, който ограждал площ от около 2 дка. от скалистия връх. В наши дни на терена зает от крепостта, се намират само незначителни фрагменти от праисторическа, сивочерна, груба керамика, съвсем изтрита и обезличена. Тези материали безспорно принадлежат на I век пр. Хр. и са свързани с праисторическия период от живота на крепостта от Ребърска могила.

На същия терен, заедно с праисторическата керамика, се намират фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които бележат нов исторически момент и разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична.

Аналогични керамични материали се намират и в близката местност Хорото, в подножието на върха, където вероятно е имало селище, синхронично на крепостта.

В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

На около 1 км южно от селото в местността Зъдине, на площ от около 10 дка. в подножието на Ребърска могила, точно под най-високата ѝ част, при теренни проучвания археолозите са намирали материали от антично селище. В близост със селището се намира античен каптаж, известен като „Бумбак“, изграден от големи каменни квадри. Интересно е че каптажът е бил ползван до средата на 70-те години на ХХ век. По-късно над него е изграден сегашният каптаж на селския водопровод, но старият каптаж не е развален. В близост до този каптаж е имало кладененц, който сега също е част от каптажа. По всяка вероятност селището е било преместено през късната античност от равнината на върха на Ребърска могила.

Другото антично селище, открито от археолозите се е намирало на около 1,5 км югоизточно от селото в местността Димина ровина, в полите на Ребърска могила. Източно от слището в местността Зъдине през Античността е имало синхронично селище, което е обхващало площ от около 30 дка. Тук в миналото са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросан и кална спойка, намирана е керамика в изобилие, шлака и сгур. Днес на терена могат да се открият само отделни фрагменти от керамика. Обитателите на селището вероятно са били принудени да напуснат селището и да се преселят на върха на Ребърска могила.

В Пернишкия музей се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха – в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Местните хора, разказват няколко легенди за селото, сред които най-известната разказва, че: Двама братя се влюбили в една гиздавелка и за да се разберат кой е по-юнак се сбили. Единият се отървал със счупен нос, другият – с пукнато ребро. Кривоноското останал тук, а брат му слязъл по-надолу, та съседното село станало Ребро .

Според друга легенда в кърджалийско време, бандити хванали любимата – Люба, на един младеж. Поставили му условие – да се изкачи на върха с ботуши пълни с нагорещен катран. Влюбеният младеж се изкачил и паднал на върха. Ужасена любимата му се откъснала от похитителите си и когато стигнала горе започнала да го оплаква. От сълзите ѝ бликнал извор, а пътеката, по която той минал останала завинаги вдлъбната.

В горите на хълма Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г.

География

Село Ребро отстои на 13 км западно от гр. Брезник, на 7 км северозападно от с. Режанци и на 33 км в същата посока от гр. Перник.

Разположено е в планински район в подножието на връх Любаш (1398 м), а надморската му височина е 888 м. Климатът в района има ясно изразени четири сезона – наблюдава се топло, но не горещо лято, докато зимата е много студена. Пролетта е хладна и с много валежи, настъпва към края на март и началото на април, а есента е по-топла.

Личности

Генерал Ваклин Церковски.

Друго

Междуградският транспорт е с разписание: Перник – Ребро – Лялинци: 7.50 и 16.30 (всеки делничен ден, събота и неделя.