Реяновци (Село)

Област: Перник

Население: 11 души[1](15 март 2024 г.)3,15 души/km²

Площ: 3,65 km²

Надморска височина: 799 m

Пощ. код: 2483

Тел. код: 07734

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 62565

История

Реяновци е старо българско селище. Името му присъства в османски документи от 1453 г. Историята му има връзка с изчезнало след XV в. село, от което е останало само името на местността „Сабальевци“, където личат останки от римска или ранновизантийска вила – зидове, керамика, съдове, монети, както и с близкото до него селище в местността „Селище“. В района има следи от човешка дейност още от неолита . Живелите тук траки и римляни са се занимавали с рударство, от което са останали безбройни следи от пещи, шлака и пр.

Местна легенда, разказвана не само тук, но и в няколко съседни села, свързва възникването на селото и околните му села със синовете на болярина Срезимир, войвода на цар Самуил. Срезимир имал няколко сина – Рея (Реян), Джия (Джиян) и Боя (Бохян, Бохя), които основали въпросните селища. Реян се заселил в местността „Дупкина кория“. Ето какво пише на 1 април 1926 г. Евтим Спасков, роден в 1896 г., главен учител в джинчовското училище, до Софийския окръжен инспектор: „В старо време имало трима братя – Рая, Боя и Джина, които са живели в съседното село Реяновци. Когато семейството им се уголемило, те се разделили и отишли на три страни. Най-старият Рая останал в старата къща и там се създало сегашното село Реяновци. Вторият Боя отишъл на кошарите, тоест където отгледвали овцете, и поставил началото на сегашното село Бохова. А третият, най-младият Джина, дошел на другите кошари, където отгледвали само кози и основал село под името Джинчовци и от тогава до сега селото носи това име.“

В османотурски регистри името на селото се среща като Реяновци в 1451 г. , Раялуфча (Раяловци) в 1453 г., Раянуфча в 1624 г. , Раяновче и Райановча в 1576 г. , Реяновци в 1878 г.

Най-вероятно действително названието на селото идва от личното име „Реан“, което се среща и в османски дефтер от 1570 г., касаещ Кюстендилски санджак, към който тогава спада и село Реяновци. Името Реян е фонетично свързано с Раян, а то идва от „Райо“ – изходната форма за него е Рая, което е дателен и винителен падеж на Райо (известно е, че Райко е народното название на слънцето). В съседния Косовски санджак през 1571 г. са отбелязани в турските регистри имената Рая, Раян, Раяш, Раяшин, Райета.

География

Село Реяновци се намира в планински район в близост до планината Руй на разстояние от 18 км. от град Трън .

Селото граничи със селата Бохова, Кострошовци и Сухи дол (Сърбия – на югозапад), Цегриловци, Стрезимировци и Слишовци. Край селото протича малка Боховска река, десен приток на р. Ерма.

На около 3 км. от селото се намира граничният контролно-пропускателен пункт Стрезимировци .