Рударци (Село)

Област: Перник

Население: 1559 души[1](15 март 2024 г.)184 души/km²

Площ: 8,466 km²

Надморска височина: 786 m

Пощ. код: 2343

Тел. код: 07713

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 63152

История

Селото е съществувало още по тракийско време, в селото има тракийска могила. По време на първата българска държава селото е било разположено в местността „Врелото“ по течението на река „Рударщица“, където има следи от добиване на желязна руда, от където произлиза и името Рударци. По същото време мъжете в селото са били освободени от военна служба и плащане на данъци, защото са добивали желязо (жизнено необходимо за онова време). До този момент Рударци не фигурира в данъчните тефтери на държавата.

След падане под османска власт областен турски паша прави опит да събира данъци, което поражда недоволство. Убит е турския бирник, който е погребан в местността „Орлов камък“, впоследствие наречен „Турския гроб“. Тази местност се намира между с.Рударци и с. Мърчаево на тогавашния път, който е свръзвал София, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Попово (изселено заради язовир Студена), Крапец (също изселено), Чуйпетлово, Боснек, Старо Село, Диканя и Дрен. В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Селото е опожарено. Населението бяга и част от него се крие в манастира на съседното село Кладница, друга част се заселва в село Дрен и образува „Рударска махала“, която съществува и до днес със същото име. Хората, които са били в манастира били открити и убити (клане) от където произлиза и името на с. Кладница (това е една от легендите).
].

След освобождението от османската власт населението започва да се завръща по собствените си имоти, първоначално егреци, след това къщи и образува една от многобройните махали на село Кладница . След освобождението основния поминък на селото е било земеделие, скотовъдство и най-вече за мъжете каменоделство (правене на павета и фина работа облицовка с камък). Рударци се гордее с множество майстори, началници на работни бригади и главни майстори на големи (значими) за онова време обекти (сгради и паметници на културата). Махала Рударци се разраства и обособява като ново село през 1962 г. До 1978 г. Рударци и Кладница са с общо кметство. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.
Павел Делира-дев пръв обръща внимание на минералните извори: „Кладнишките извори… те са единствените термални извори под западните склонове на Витоша с по-голяма радиоактивност… трябва да се съжалява, че и досега тези извори остават неизползвани. Мръсните трапища под изворите служат за киснене на гъските, които единствени изпитват благодатната сила на радия. И ако конопът притежава способността да кондензира радиевата еманация, направените от него ризи ще притежават чудна целебна сила.”
По онова време минералната вода е извирала много по-високо от мястото на днешния извор.

География

Рударци е разположено на югозападния склон на Витоша в община Перник - област Перник , на 7 км отстояние от град Перник и на 17 км от София .

Събития

В последната неделя от месец май е празникът на селото. Той се провежда ежегодно, близо до минералния извор в центъра. Съпроводен е от програма, в която участват певческа и танцова група от читалище „Васил Левски“ – с. Рударци.

Всяка година на 1 май се прави курбан в местността „Еремия“.

От няколко години на стадиона се провежда киноложка изложба.

Друго

Под вековния дъб в парка „Дабо“ са заснети няколко сцени от френския филм „Версенжеторикс“ с Кристоф Ламбер.