Стрезимировци (Село)

Област: Перник

Население: 53 души(2002)

Площ: 3,499 km²[2]

Надморска височина: 829 m

Пощ. код: 2482

Тел. код: 017

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 69777

История

Селото е старо българско и е споменато с това име в османотурски регистри още в 1453 г. Според местното предание то носи името на войводата Стрезимир – един от сподвижниците на Кракра и на цар Самуил от края на X в. и началото на XI в. Преданието свързва имената на двамата братя Стрезимир и Слишай, загинали в сражение с кръстоносците, с местността „Слишовска могила“. Впрочем това предание е устойчиво в този район и е разказвано и в съседните села Реяновци , Джинчовци , Бохова , които според него са създадени от синовете на Стрезимир и съответно носят техните имена.

Землището на селото е обитавано от дълбока древност. Оттук е минавал римският път Вия Дакия и е имало изградена пътна станция. На естествено възвишение в местността „Кулата“ има множество останки от римска, ранновизантийска и старобългарска керамика, зидове, кула и следи от металодобив.

Оброкът Св. Рангел и издигнатият през 2004 г. параклис Св. Архангел Гавриил в махала Бойна се намират на мястото на средновековна църква. До нея са открити надгробни камъни с издълбани кръстове, характерни за XI – XIV в. Населението смята, че останките от старата църква „са от латинско време“ и само допреди един век зидовете ѝ все още личали добре.

Има легенда, че махала Бойна е заселена от преселили се след Чипровското въстание българи.

В османски регистри селото е отбелязано като Стрязимировци 1451 г., Истразумирофджа (Стрезимировци) 1453 г., Стрезимировци 1878 г.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Стрезимировче е отбелязано като село с 5 домакинства и една вдовици. В селото има и един соколар, отглеждащ соколи за султана, на име Дабижив, син на поп Дабижив, зет на Воислав. Други 17 домакинства са войнушки , част от джемаата на Дойчо от село Кострешовче .

След разделянето на селото по силата на Ньойския договор по-голямата част от него била отнета от Сърбия, а църквата им останала в България.

География

Село Стрезимировци се намира в планински район, в западната част на историко-географската област – котловината Знеполе , при навлизането на р. Ерма на българска територия. Селото лежи в подножието на планините Рудина и Въртоп и се състои от разпръснати махали, разположени по двата бряга на Ерма.

Махалите в селото са: Бакалци, Бòини, Бона, Дамянци, Дамяници, Зарини, Клюцини, Оклъина.

Друго

На Стрезимировци е наречена улица в квартал „ Факултета “ в София ( Карта ).