Филиповци (Село)

Област: Перник

Население: 183 души[1](15 март 2024 г.)9,91 души/km²

Площ: 18,48 km²

Надморска височина: 758 m

Пощ. код: 2472

Тел. код: 07733

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 76114

История

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Филиповче е отбелязано като село със 7 домакинства. Други 9 домакинства са войнушки , част от джемаата на Драйко, син на Радошин от село Секириче. Вписано е в списъците на джелепкешаните от 1576 г. под името Филипофча , към кааза Изнебол. В стари документи е отбелязвано още като: Филбуфча , Филиповци в 1453 г. ; Филиповцы в 1878 г.

При теренни проучвания през 70-те години на ХХ век археолозите разкриват няколко по-стари и древни селища в землището на сегашното село.

На източния склон на Нишавски камък под островърхото възвишение с правилна пирамидална форма през Бронзовата епоха е имало селище. Материалите са били събрани в местната ученическа сбирка. Днес на терена има само незначителни фрагменти от керамика с щемпелувана и пластична декорация, въз основа на която е датирано и селището.

Вероятно с това селище е свързана и аналогичната керамика, за която се знае, че произхожда от околностите на селището по данни от българския археолог и праисторик Васил Миков .

На около 3 км северно от селото в местността Цървена круша, в малка котловина от Завалските възвишения на източния скат до планинската рекичка е имало праисторическо селище, което е заемало площ от около 4 дка. Днес на терена могат да бъдат намерени все още керамични фрагменти от Бронзовата и Халщатската епоха .

Непосредствено до праисторическото селище на запад от планинската рекичка археолозите са открили следи от антично селище. В тази местност се намират следи от шлака и сгур. Изолираността на местоположението на селището и наличните материали, свързани с металодобива, дават основание на археолозите да свържат изграждането му главно с металодобива.

На 3 км югозападно от селото в местността Николчин кладенец, в близост с античната крепост Кула, на площ от около 10 дка се намират археологически материали от антично селище. В миналото е открит водопроводът на селището. Тук са намирани обработен камък и архитектурни детайли. Античното селище от Николчин кладенец е синхронно на крепостта и безспорно е принадлежало към нея.

Южно от сегашното село, вляво от пътя за с. Велиново от възвишението Кула към планинския масив Стража се намират руините на късноантичната и ранносредновековна крепост Калето. На най-високата част на естествено защитен терен, на площ от около 1 дка, през Античността е била изградена крепост, просъществувала до Ранното Средновековие. Материалите от крепостта са били събрани в ученическата сбирка. Днес на терена се намират само незначителни фрагменти от битова и строителна антична керамика.

През 1928 година във Филиповци е основана земеделска кооперация „Изгрѣв“. В 1932 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има има 88 члена, а животновъдната – 28.

През 1985 година селото има 416 жители.

География

Село Филиповци се намира в планински район.

Личности

Академик Никола Попов (икономист)

Роден е през 1922 г. в село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г. – профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“ (1961 – 1966) и ректор на Университета (1989 – 1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.

Тодор Гигов – Йовичин Гигов е автор на идеята за честването на 1300 години от създаването на България, която той публикува на страниците на в-к „Народна армия“ на 10 декември 1967 г., където работи като военен журналист. Съавтор на предложението е колегата му Ганчо Рачев.

Друго

През месец август 2010 г. жителите на селото с финансиране от именития им земляк академик Никола Попов изграждат наново старата известна "Гьорина чешма" като облика коренно се различава от оригинала. За доброто начинание помагат също: Сашо Гюров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев.

Село Филиповци е първообраз на трънското село Вракола от романа Мамник на Васил Попов.

Ежегодния събор на селото се празнува последната събота на месец август.