Българско знаме

Шипковица (Село)

Област: Перник

Население: 6 души[1](15 март 2024 г.)0,338 души/km²

Площ: 17,751 km²

Надморска височина: 1190 m

Пощ. код: 2493

Тел. код: 07735

МПС код: РК

ЕКАТТЕ: 83209

История

В стари записи селото е отбелязвано като: Шибковиче , Шибкуфча (Шипковица), Шипкофча в 1576 г. ; Шипковица в 1878 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

По Ньойската граница, прокарана през 1920 година, 250 декара от землището на селото, предимно ливади, остават в Сърбия, в землището на село Божица . През 1942 година, по време на българското управление в Западните покрайнини , тези земи са върнати на Шипковица.

География

Село Шипковица се намира в планински район, част от планините на Краището , разположено в западната част на България по границата ни със Сърбия. На 1 – 2 часа път от селото се намира най-високият им връх – Било (1737 м) в планината Кървав камък .

Селото е съставено от множество махали, разположени по билните части на заоблените планински склонове. Местността е обрасла с вековни букови гори, между които се намират красиви поляни с множество шипкови храсти, откъдето идва името на селото.

Събития

Ежегодно в село Шипковица се провежда събор през предпоследната неделя на месец октомври. Наричат го „Войнишки светъц“, и е свързан с многото загинали през войните от началото на 20 век жители на селото. На това общоселско събиране се дава курбан за здраве и успехи. В селото има построен параклис, около който се провежда съборът.

Личности

Борис Анакиев (р. 1935), български офицер, генерал-майор от Строителни войски