Асеново (Село)

Област: Плевен

Население: 215 души[1](15 март 2024 г.)11,4 души/km²

Площ: 18,916 km²

Надморска височина: 130 m

Пощ. код: 5957

Тел. код: 06540

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 00744

История

Мястото, което заема днешното село Асеново е населявано по времето на Римската империя, за което свидетелстват намираните в земята остатъци от каменни градежи и характерно обработени за онази епоха каменни изделия. Намирани са и други археологически артефакти, като делва с овъглено зърно и медни римски монети в частни имоти и детски каменен саркофаг при прекарване на водопроводната мрежа в началото на седемдесетте години на ХХ век. В землището на селото не са извършвани археологически проучвания. Близо до извора Медна вода, в южния ъгъл на селото, път от римската пътна мрежа идващ от днешния град Никопол е завивал право на юг, изкачвал се е по хълма към днешните градове Славяново и по-нататък Ловеч, североизточно от който се включвал към пътя Виа Траяна идващ от гарнизона на І Италийски легион и VІІІ Августовски легион град Нове (днес Свищов) и водещ към старопланинския Троянски проход и Филипополис (днес Пловдив). Според структурата на римската пътна мрежа и начина и разстоянията за разположение на станциите за почивка и охрана по нея, вероятно на това място е била първата станция от брега на Дунав на юг, ако не и по-голямо колонистко селище на пенсионирани римски легионери.

Други следи от предишен живот има на южния склон на хълм намиращ се западно от реката, над центъра на селото. Там все още личат трапове от вкопани жилища, които според свещ. Исидор Делин, автор на „Асеново за спомен“, са на татари от годините след Кримската война през ХІХ век.

Асеново е основано през пролетта на 1892 г. от 56 семейства банатски българи, етнически българи известни в България още като „баначани“ – преселници от село Винга окръг Арад на историческата област Банат – Румъния . Те са потомци на намерилите спасение в земите на някогашната Хабсбургска монархия (2 века по-късно, през 1867 г., наречена Австро – Унгария) бежанци от разгрома на Чипровското въстание 1688 г. и на католици – павликяни от Северна България емигрирали през 1726 – 1731 г. на север от р. Дунав при чипровчаните заселени през това време във влашкия град Крайова.

Първият кмет на Асеново е Гюра Мескин . Първият общински секретар е местният българин Тачо Стоянов от близкото Ново село, днес несъществуващо.

Името на селото е дадено в чест на българския владетел цар Асен І. Първоначално е Асеньово, а с Указ на Президиума на Народното събрание № 960 от 4 януари 1966 г. е осъвременено като Асеново, както го наричат и жителите му дотогава. Българското правителство отпуска безвъзмездно на заселниците 16 000 дка. земя за застрояване и земеделски площи. Селото е проектирано с прави, широки улици обграждащи правоъгълни парцели от по дванадесет декара, всяка от които първоначално е разделена на четири двора по 3 дка. Къщите от времето на първоначалното застрояване са с глинобитни зидове, с архитектура , специфична за Банат и Унгария – тесни и дълги по посока навътре към двора, а покривът е двускатен, стръмен, с голяма височина по надлъжната ос, което е позволявало таванът да се използва като склад за зърно и разни продукти и вещи. При преброяването от 1 януари 1893 г. в Асеново са регистрирани 98 постройки, при следващото преброяване от 31 декември 1900 г. постройките са 193, от 31 декември 1934 г. са преброени 283 постройки.

През 1919 – 1924 г., на част от незаетите от банатските българи места в Асеново, се заселват местни българи, източно православни християни от ловешките села Александрово и Деветаки. В „Нашите павликяни“ Любомир Милетич доказва, че с. Деветаки някога е било „католишко“ т.е. павликянско село. По-ново доказателство за павликянското присъствие в района, според доц. Едуард Селян, е родът Джурови от близкото с. Врабево, в който има предание за арменска т.е. павликянска връзка. От този район се преселват и павликяните в селата Долно Лъжене (Малчика) и Петокладенци няколко века по-рано. На север от Стара планина павликяните се заселват през 1086 г. след голямото им въстание в Пловдивско срещу византийската власт. В по-късни времена части от тях периодично преминават през Троянския проход на юг и на север, по долината на река Осъм до брега на Дунав, като по маршрута основават селища, няколко от които в Предбалкана между Ловеч и Севлиево. Логично е да се предположи, че далечните прадеди на източно православните асеновчани най-малкото са познавали и са контактували с павликяните от близките села на родния си край.

Първата и за сега единствена история на селото „Асеново за спомен“ е написана и издадена като подарък за съселяните му от асеновчанина отец Исидор (светско име Антон) Антонов Делин през 1938 г. по случай юбилейните 250 години от Чипровското въстание, 200 г. от заселването в Банат и 50 години от завръщането в България.

География

Асеново е разположено по протежение на малката река Меченска бара в долина с посока от север-североизток към юг-югозапад. Долината се снижава на север с лек наклон (3/1000) и е оградена от заоблени хълмове, високи до 134 м от източната и 107 м от западната ѝ страна, които я защитават от преобладаващите ветрове. Надморска височина на селото е 58 – 88 м, центърът е на 63 м. Селото заема площ от 1360 дка . През средата му минава второкласният републикански път ІІ – 34 Плевен – Никопол, който на 3 км северно се разклонява и за град Белене . Асеново е на 24 км. от Никопол и на 28 км. от Плевен. Землището граничи със землищата: на север – с. Дебово , на изток – с. Новачене , на юг – гр. Славяново и с. Мечка , на запад – с. Бръшляница ,

Събития

През втората неделя на месец август е празникът на селото, на който се събират асеновските родове. Отслужва се тържествена литургия с участието на Никополския епископ, изнасят се концерти от местни и гостуващи самодейци, състоят се народни веселби. От 2011 г. на празника на селото се провежда и фестивалът „Банатски вкусотии – традициите на моето село“, прераснал в регионален – общински и с участие на банатски българи от съседните области и други представители: от Чипровци, от страната, от чужбина.

Личности

Мартин Мартинов – Черник (1844 – 1910) – инициатор, организатор и предводител на завръщането на банатските българи от Винга в България, вторият кмет на Асеново. Гюра Мескин – инициатор и организатор на заселването в Асеново, първият кмет на Асеново, дарил първия християнски храм – параклис на селото. Илия Карабенчов (1827 – 1917) – първият учител в Асеново. Свещ. Исидор (Антон) Антонов Делин (1888 – 1955) – енорийски свещеник в селата Белене, Ореш, Драгомирово, Бърдарски геран, Асеново и в град Русе, главен викарий на Никополския епископ. Лайош Йозов Садай (1897 – 1985) – известен в региона народен лечител, самоук ортопед и ветеринар, както е описано в „Родовата памет на банатските българи“ част ІІІ. Полк. Михаил Стефанов Шипков (1919 – 1996) – армейски офицер, основател на първото Дружество на банатските българи в България, член на Българското историческо дружество. Антон Антонов Бунев (1919 – 2008) – на ръководен пост в Държавния комитет по планиране, с голям принос за административното и финансово осигуряване строителството на обществените сгради в Асеново през втората половина на ХХ век. К-н І ранг доц. д-р Георги Антонов Петров (1928 – 2008 г.) – военноморски офицер, преподавател във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, директор на Военноморския музей-Варна. Доц. д-р Александър Георгиев Нейков (1942) – преподавател по обществени науки във Великотърновски Университет „Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Кирил Петров Мескин (1943) – скулптор, преподавател във Великотърновски Университет „Св. св. Кирил и Методий“, директор на художествената галерия „Светлин Русев“ в Плевен. Доц. Георги Бонев Доброславов (1943) – художник, преподавател в Национална художествена Академия. Полк. инж. гл. асистент Симеон Николов Русинов (1945) – военен пилот – инструктор, преподавател във ВНВУ „Георги Бенковски“. Проф. д-р Иван Петров Топузов (1947) – медик, преподавател в Югозападен Университет „Неофит Рилски“-Благоевград и Медицински Университет – Плевен Мария Антонова Иванова (1950) – секретар на читалище „Петър Парчевич“ от 1969 г., организатор на културния живот, създател на големите културни проекти, носител на национална награда за 2015 г. „Пазител на традициите“. полк. инж. Александър Антонов Лавров (1945) – главен инженер на завод от системата на МО, краевед, автор на пространни статии за предисторията, миналото и настоящето на банатските българи