Байкал (Село)

Област: Плевен

Население: 363 души[2](15 март 2024 г.)8,61 души/km²

Площ: 42,218 km²

Надморска височина: 40 m

Пощ. код: 5861

Тел. код: 06555

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 02227

История

Старото име на Байкал е Бешлий. Посочено е в картата на Феликс Каниц от 1870 – 1874 г. като Besli. С министерска заповед от 1934 г. името на селото е сменено на Борил, а през 1959 г. нова заповед го преименува на Байкал.

В околностите на селото са открити следи от човешки поселища от бронзовата епоха . Открити са и сребърни монети, сечени през царуването на Александър III Велики, които свидетелстват за тракийско селище. На четири километра от селото са развалините на римския град Улпиа Ескус , а намиращата се наблизо крепост Палациолум е защитавала южния край на Траяновия мост на Дунава. Днешното село е образувано върху развалините на тракийското, трако-римското селище и крепостите Палациолум, Градището и Четате и върху останките на селище от Първото и Второто българско царство.

При изкопни работи в селото постоянно се изравят антични находки, включително няколко надгробни паметника, златен пръстен, мраморна статуя и мраморна оброчна плоча с изображение на бог Митра , покровител на робите.

През времето на Първото и Второто българско царство тук е съществувало голямо българско селище, чието име е неизвестно. Над селото е разкрит неговият некропол.

В началото на XX век жителите на селото са главно власи .

География

Селото е разположено на брега на р. Дунав, на 50 км източно от Оряхово . Съседни села са Долни Вадин (на запад), Гиген (на изток), Загражден и Крушовене (на юг).