Брегаре (Село)
Област: Плевен
Население: 495 души[1](15 март 2024 г.)16,6 души/km²
Площ: 29,907 km²
Надморска височина: 41 m
Пощ. код: 5862
Тел. код: 06557
МПС код: ЕН
ЕКАТТЕ: 06210
История
Жителите на Брегаре са преселници предимно от врачанските села Кунино , Курново и Върбешница . Селото е заселено след Освобождението от османска власт. Няма сведения или паметници, от които да се съди дали на това място някога е имало селище, освен останки от римски стратегически път за Арчар и Видин .
След Кримската война , известна ни от нашите прадеди още като „Севастополската битка“ или „Сивастопол мухарабеси“, от Крим избягали или доброволно се заселили черкези и татари , на които турското правителство дало прием и ги заселило в най-плодородните земи в Дунавската равнина . Така през 1868 г. местността „Совата“ в Брегаре била заселена от около 400 татарски и толкова черкезки семейства. Те живеели в землянки или кирпичени къщи. Татарите се настанили от „Прокара“ до „Боруня“, а черкезите на запад от тях.
През освободителната Руско-турска война през 1877 г. татарите и черкезите избягали заедно с турците и в селото останали само развалини от къщи и окопи . На това място поникнал бъз и бодил, и „станало страшно за минаване“. След Освобождението жиелите на съседните села Ставерци , Оряховица и Крушовене решили да си поделят това богато землище. Но Брегаре е заселено от пришълци от Балкана .
Към 1865 г., почти едновременно със заминаването на черкезите и татарите, около 10 семейства от с. Кунино потърсили препитание в „Полето“. Спрели се чак на р. Дунав в с. Горни Вадин – Оряховско , заселено предимно от власи . Петър Беневски (според някои изследователи: Петър Веньовски ), който бил дълги години на гурбет в Румъния и знаел румънски език , настанил преселниците. Те получили земя и дворни места. Но най-голямото неудобство било нетолкова в това, че не разбирали езика на власите , а че младежите не могли да си намерят съпруги и се налагало бащата, майката и младежа – кандидат да ходят до Кунино, там да изберат невеста и след това да се върнат с нея.
Вероятно поради тези неудобства след Освобождението Петър Беневски и брат му Цало Беневски, както и преселилите се с тях във Вадин семейства – Моновци, Христовци, Кулинци, Тошковци, Йончовци, Крайовди, Радойчовци, Палоловци, напускат готовите домове, където са прекарали 9 години и идват в Брегаре на мястото на татарите и черкезите. Дядо Петър Беневски отива в Кунино и кани още преселници. Така за 1 – 2 години около стотина семейства от Кунино се преселват в Брегаре. Първи кмет на селото става Петър Беневски, който се счита и за основател на селото.
Още първата година на преселниците било раздадена земя. Така всяко семейство, освен дворно място, градина под селото и гора в „Орманя“ (долината около река Искър), разполага с още 50 – 60 декара работна земя. Местността „Орльови връх“ (Орльовеца) била определена за лозя, а до нея в „Кривата пъдина“ по няколко ара за гръстелници, където бил засаждан основно коноп.
В първите години от заселването на селото, съседните села Крушовене и Ставерци не могли да се примирят с факта, че земята, която е можело да притежават, преминава изцяло в ръцете на други и често нарушавали границите на пасищата и работната земя. Поради това ставали чести сбивания. На едно такова сбиване с крушовенчани е убит брегарченинът Димитър Палоловски. В резултат на тези премеждия Петър Беневски – кмет на селото и Гешо Дилов Дойнински – секретар, отишли в Оряхово при дядо Цеко Енишки, който тогава бил големец в града, оплакали му се, че околните села ги гонят и не позволяват да се заселят на избраното от тях място. Тогава дядо Цеко им дава ценен съвет:
„ Побързайте да си построите община и училище и след това никой няма да ви гони “.
В началото на XX век жителите на селото са главно власи с една махала на преселници от Банат .
География
Село Брегаре е разположено на левия бряг на река Искър на около 15 км от вливането и в река Дунав . Надморската височина е 39 м. Землището се дели на две части: хълмиста, наречена „Полето“ и равнинна – „Орманя“. На северозапад от селото много полегати склонове се издигат на 40 – 70 м над него, а на югоизток, над десния бряг на р. Искър, склоновете са по-стръмни и се издигат по-високо – до 80 – 90 м над селото. Селото е застроено в относителна равнина, снижаваща се с наклон 1/400 от югозапад към североизток.
Брегаре се намира по въздушна линия северозападно на 21 км от общинския център гр. Долна Митрополия и на 30 км в същото направление от областния център гр. Плевен. През селото диагонално преминава третокласният път 137 от републиканската пътна мрежа гр. Кнежа – с. Крушовица.
Климатът е умерено континентален, характерен за околностите на Плевен, с горещо лято и студени зими, по време на които по равнината безпрепятствено нахлуват от североизток студени въздушни маси иззад планината Урал. Годишната сума на валежите достига до 575 л / кв. м с максимум през март – април – май и минимуми през август, октомври – ноември и февруари.
Водните запаси на района се влияят от водите на р. Искър. Естествени извори има единствено на десния бряг на реката, а на левия, питейна вода може да се добие единствено чрез кладенци, дълбочината на които варира от 2 – 3 м до 8 – 9 м в зоната на селото и 20 – 30 м в полето. След корекция на речното корито на р. Искър и заравяне на част от старото корито – „Криволя“, „Рупите“, „Перилото“ с цел придобиване на нови площи обработваема земя, през 1986 г. нивото на подпочвените води в кладенците спада с близо 2 метра.
Личности
Георги Димитров Михайлов (Марковски) – депутат от XXXVIII народно събрание Слава Дерменджиева – скулптор Дядо Петър Дунчев – Деец на културата Никола Цоцински – антифашист Красимир Македонски – зам.кмет на Плевен 4 г. и бизнесмен Доцо Вътков – музикант, дългогодишен диригент на духовия оркестър на Строителни Войски
Друго
„ Пърлене на Баба Марта “
Нос Брегаре на Антарктическия полуостров е наименуван на село Брегаре.