Брест (Село)

Област: Плевен

Население: 1631 души[1](15 март 2024 г.)20,2 души/km²

Площ: 80,803 km²

Надморска височина: 28 m

Пощ. код: 5971

Тел. код: 06563

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 06402

История

Някога е било едно от най-големите села на Дунавската равнина . През 1972 г. е трябвало да бъде обособена община на територията на област Плевен . Кандидатурите са били на съседните тогава села Гулянци и Брест. Брест е било най-многочисленото село в района и с най-голяма площ на землището. Населението на с. Брест е било около 3 пъти и половина по-голямо от това на Гулянци , но тогавашните партийни пристрастия надделяват. Изтъква се аргументът, че Гулянци вече е било част от националната железопътна инфраструктура на БДЖ и е свързано с възловите селища в страната чрез най-разпространения тогава вид транспорт – железопътния, макар че жп спирката е извън Гулянци и до днес носи името на по-близкото до нея село Милковица . След решение на ЦК на БКП , Държавният съвет на Народна република България обявява с. Гулянци за град с Указ № 1942 от 4 септември 1974 г. с тенденция да стане общински център, тъй като тогавашната администрация не възприема център на община със статут „село“. Веднага след това с наредба от 12 май 1974 г. е обособена нова малка община с 4 села на територията на Плевенски окръг – община Гулянци. През 1977 г. Брест се включва в селищната система на Гулянци, а от 1978 г. – в община Гулянци . Оттогава с. Брест остава второстепенно административно образувание в околията и остава по-малко по население от Гулянци. Макар че това не спира развитието на селото, и то е сполетяно от демографския срив, обхванал най-вече огромната част от българските села след смяната на политическия строй през 1989 г. По времето на социализма населението на с. Брест е около 9000 души, а към 15 март 2017 г. в него живеят 2011 души по настоящ адрес, което го държи в списъка на селата в Република България с население над 2000 души и сред най-големите села в Плевенска област.

География

Селото е разположено на 9 км от общинския център Гулянци и на 41 км северно от областния център Плевен . Релефът е равнинен. Климатът е континентален с горещо лято и студена зима.

Събития

По местни предания, на мястото, където се намира селото сега, някога са се простирали водите на река Дунав . Селото се е намирало на високите части в този район. Името си носи от голям бряст , където хората връзвали лодките си.

Подобно предание относно селото, или по точно възникването на един от родовете му Шеремети е описано подробно с родословни дървета в Родовата архивната книга от Димитър Първанов Христов през 1979 година. Това предание гласи че преди около 400 години двама от тримата братя родени в село Шереметя Област Велико Търново се преселват в Русия и там образуват малко градинарско селище, което нарекли „Шереметиево“ на името на Българското село Шереметя, Област Велико Търново, от което дошли. По-късно във времето в околностите на това селище Шереметиево е построено летище, което обслужва Москва и сега то се нарича „Летище Шереметиево“. Третият брат по прякор „Шереметя“ на името на селото, в което е роден, намерил свободна земя и по-спокойно убежище от турските набези и се преселил в сегашните земи на село Брест, в което и до днес живеят част от наследниците на рода Шеремети. Този род е дал на България и на света много известни хора, чиито имена и сега се споменават с гордост в селото и област Плевен , като например известният скулптор Кирил Тодоров .

Селото е било изпепелено през 30-те години на ХХ век. Пожарът се е виждал от съседните села. Местни хора твърдят, че самият цар Борис III е идвал след трагедията.

Съборът на селото се провежда на 9 ноември 14 октомври е храмов празник на църквата „Св. Петка“.

Личности

„Живот за всички – Димитър Първанов“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2005. издадена книга – в 96 стр. „Скулпторът Кирил Тодоров“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2002. издадена книга – в 92 стр. „Три наниза жълтици“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 2013. издадена книга – в 162 стр. „Българка“ от Ася Маринова. Плевен, Редакция „Изд. авт.“, 1996. ISBN 954799624X . издадена книга – в 46 стр.

„Човекът радио или спомен за Бики“ от Венета Йочева. Велико Търново, Редакция „Ивис“, 2011. ISBN 978-954-8387-91-0 . издадена книга – в 251 стр.

„От Петковден до Петковден“ от Венета Йочева. София, Редакция „Пропелер“, 2014. ISBN 978-954-392-256-7 . издадена книга – в 208 стр. с портр., ил., 21 см.

Христо Александров Ганов – писател, поет и публицист Кирил Тодоров – художник, скулптор Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine . Венета Йочева – писател Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine . Ася Стефанова Маринова – писател, поет Кирил Каменов – математик и програмист, създател на няколко големи автоматизирани информационни системи за нуждите на държавната администрация. Линко- историк,хуморист и пазител на народните традиции. Небезизвестният със своите акробатични умения. Професионален дегустатор на ракия.Поет и деятел на културата една от неговите крилати фрази е "Който не е живял, той не е умрял".

Друго

В северния край на селото има летище с бетонова писта и голям атрактивен фар. Цех на обувен завод „Рекорд“ гр. Габрово , който е затворен. Футболно игрище и местен отбор. Парк за отдих и басейн.