Българене (Село)

Област: Плевен

Население: 719 души[1](15 март 2024 г.)20,5 души/km²

Площ: 35,057 km²

Надморска височина: 56 m

Пощ. код: 5923

Тел. код: 06532

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 07274

История

Благоприятната природна и климатична среда са карали различни племена и народи в миналото да се заселват в района, оставяйки следи от своята култура и бит. Река Осъм е предоставяла възможност за риболов, горите по северните хълмове – за лов и скотовъдство, равнината в южната част – за земеделие. Намерен каменен чук и длето се датират към бронзовата епоха. От новожелязната епоха са останали следи от многобройния тракийски народ. Това са основи на жилища и предмети на бита, като глинени съдове – канички и чаши, оръжия – върхове на копия и стрели, монети, многобройни обредни могили южно от селото. Римска и късноримска керамика е открита в местността Трепката, заедно с монетите на римските императори Елагабал (218 – 222 г.), Проб (276 – 282 г.) и Констанций II (337 – 361 г.); в местността Гладно бърдо заедно с монетите на Траян (97 – 117 г.), Септимий Север (193 – 211 г.) и Лициний (308 – 324 г.); в района на селото заедно с монетите на Веспасиан (69 – 79 г.), Септимий Север (193 – 211 г.) и Йовиан (363 – 364 г.). От местността Кошарите освен фрагменти от глинени съдове, части от зидове на сгради, са намерени и монети от времето на Макрин (217 – 218 г.), Каракала (211 – 217 г.), Тилип Араб-баща (244 – 249 г.) и Константин Велики (304 – 337 г.). Оттук е и бронзова статуетка на богиня Венера върху плоска поставка, която днес се намира в историческия музей в град Плевен. Местността Кошарите (Русалийските гробища) е имала роля и връзка с пътя между античния кастел Нове (местността Стъклен при Свищов) и Мелта (Ловеч). Интересен предмет, свързан с духовната култура на местното тракийско население през римската епоха е оброчната плоча с изображение на Тракийския конник – върховен бог на траките. Тя е открита през 1950 г. в местността Калето и се съхранява в музей в град Свищов. Археологически данни за възобновен поселищен живот има в местностите Кошарите и Трепката от времето на славянобългарскота държава.

През 1430 г. Българене е включено в Никополския санджак и е регистрирано в турските документи със същото име. От тази година датира първото писмено известие за Българене. Селото е превърнато в тимар (малко по обхват и значение феодално владение) с годишен доход 3024 акчета без испенче (поземлено-личен данък за немюсюлманите) и придадено към Никополската крепост на мустахфъзите (бранителите на крепостта) Муса, Яхши и Али, които го владели съдружно и поравно. Домакинствата били 30 (около 121 души, предимно българи). За Българене 243 години по-късно се съобщава в друг документ на тогавашната турска администрация. През 1673 г., войната между Австрия и Турция, от Българене е взет един българин за товарене на турски кораби в Никополското пристанище. От посочените документи и първите писмени сведения се вижда, че селото се именува и свързва с името на жителите му – българи (булгари) и ене (ени), означаващо ново, равнище, равно място, ново място. Има предположение, че старото място на селото е било местността Тръпката. Най-стари родове, за които има сведения от XVI век, са родовете Паневци, Мичовци, Къневци и Сираковци. По-късно от с. Капитанци, което се е намирало източно от Българене, където сега е местността Селището, идва и се заселва родът на Кутовци. От този род води своето начало родът на Червенковци. От с. Койнаре, Врачанско произхождат Моневци, Шоповци, Бонгаловци и Караджовци. След премахването на крепостното право в Османската империя през 1834 г. започва трайно заселване на още българи – Цоневци от с. Летница (днешния град Летница), Мусаковци от с. Мусина, Великотърновско, Геновци – с. Бряст, Плевенско, Поповци – с. Петокладенци, Свищовско, Личковци – Севлиевско, Вачковци – с. Пиперково, Русенско. Най-стар местен род в Българене е родът на Ганчовци.

География

Село Българене се намира в Среднодунавската хълмиста равнина. Разположено е в средното течение на река Осъм . Селото отстои на 36 km югозападно от град Свищов, на 39 km източно от град Плевен, на 40 km югоизточно от град Никопол и на 12 km северозападно от град Левски.

Село Българене е кръстопътно село. През него минават шосетата Свищов -Българене- Левски - Ловеч , Никопол -Българене-Левски- Велико Търново и централното шосе Русе - Плевен - София . Добрите шосейни връзки със съседните села и градове са предпоставка за икономическото развитие на селото. Българене е североизточната врата на община Левски.

Територията на българенското землище обхваща обхваща площ 35 000 дка. В близост се намират съседните села Стежерово , Изгрев , Обнова , Аспарухово , Малчика , Деляновци и Козар Белене .

Релефът на землището е равнинен. В северната част на землището е малко по-пресечен. Там се открояват склоновете Милът, Таларят, Кючекът, Червената могила и малки долове с различен наклон. Южната част на землището представлява обширна равнина, която е наклонена на север.

В землището на село Българене някога са съществували около 60 местности, имената на голяма част от които са позабравени: Трепката, Прекопаница, Люляка, Садовите, Гъстите круши, Гладно бърдо, Данкова черница, Балабанско, Гамбалото (място за поене на добитъка), Къшлите (място за зимуване на овцете), Горното ливади, Долното ливади, Момина вада, Стойчова бара, Долът, Ганчов въртоп, Селището, Елията, Лъката, Млажата, Трапът, Бостаните, Маньова чешма (една от малкото крайпътни чешми по пътя София-Русе), Калето, Римската могила, Просеката и други.

Климатът е умерено-континентален. Най-студено е през месец януари (-15⁰C до -20⁰C), а най-топло е през месец юли (около 32⁰C).

През землището на село Българене тече река Осъм. Подпочвените води са на малка дълбочина.

Почвите са черноземни-карбонатни, ливадно-черноземни, алувиално-ливадни и други. По крайбрежието на река Осъм са разположени всички влаголюбиви растителни видове, а по хълмовете – степна, полустепна, ливадна и горска растителност. Срещат се следните растителни видове: липа, бряст, леска, мекиш, дъб, клен и други. Северно от селото се намира трепетликова топола на повече от 100 години, която е защитен обект „Вековно дърво“. Фауната е твърде разнообразна: лисици, диви котки, порове, невестулки, таралежи, борсуци, зайци, катерички, костенурки, сърни, диви свине, гущери, змии, смокове, къртици, лалугери и други. Пернатите са: орли, ястреби, кукувици, яребици, пъдпъдъци, синигери, гургулици, кукумявки, диви гълъби, щъркели, лястовици, свраки, гарги, славеи и други.

Населението на село Българене , след колебания в числеността над 2000 души между 1934 и 1965 години, с максимум през 1946 г. – 2491, намалява постепенно до 717 към 2018 г.

Личности

Съботин Генов (р. 1926), български политик от БКП Антон Мусаков (1932 – 1998), български офицер, генерал от Държавна сигурност Иван Георгиев Ватев (1924 – 2012) Полковник, един от основателите на ракетните войски в България.