Гостиля (Село)
Област: Плевен
Население: 190 души[1](15 март 2024 г.)12,2 души/km²
Площ: 15,624 km²
Надморска височина: 53 m
Пощ. код: 5864
Тел. код: 06559
МПС код: ЕН
ЕКАТТЕ: 17364
История
Селото, заедно с Асеново , Брегаре , Бърдарски геран и Драгомирово , е от 5-те села основани от банатски българи – католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878 г.
Гостиля се намира на около 10 км южно от някогашния стратегически римски път по долното течение на Дунав Виа Иструм, в участъка му свързващ гарнизоните OESCUS (днес с. Гиген) и RATIARIA (днес с. Арчар). Голяма част от легионерите след пенсионирането им получават земи, женят се за местни жени и се заселват в близост до мястото на службата си и това е най-вероятната причина при изкопни работи из Гостиля да са намирани римски монети, римски тухли, остатъци от колони, както в двора на Петър Кокорков
В ранната пролет на 1890 г. на Оряховското пристанище пристигат 86 семейства от пределите на Австро-Унгарската империя. Това са главно банатски българи – потомци на бежанци от Чипровското въстание от 1688 г. и на католици – преселници от началото на ХVІІІ в. Всички са католици от латински обред. Заедно с тях идват унгарски, немски и чешки семейства. Докарват покъщнина и земеделски инвентар. Пренощуват в Оряхово и 46 семейства заминават към Плевенско, за местността „Бойов геран“ до с. Горна Митрополия. Те идват в България въз основа на „Закона за населяване на ненаселените земи“, утвърден от княз Александър I с Указ № 222 от 20 май 1880 г.; освен основната цел на закона, той трябва да привлече в опустелите райони на следосвобожденска България и население от по-напредналата част на Европа. Унгария, в чиито предели се намира по това време Банат, след получаването през 1867 г. на автономност в рамките на дуалистичната Австро-Унгария, провежда добри вътрешни реформи (министър на просветата и науката е барон Йозеф Етвеш – добър приятел на банатските българи), обществото е силно развито в икономическо, културно и политическо отношение. Настанявайки се в Горна Митрополия, преселниците от Стар Бешенов започват преговори с плевенския окръжен управител Симеонов и настояват да бъдат отделна община. Желанието им е продиктувано от това, че от Банат идват с вековна традиция за общинско самоуправление, а и очакват проблеми заради религиозното си различие от местните източно православни българи. Високопоставеният чиновник не приема това искане и наругава молителите за тяхното упорство. В същия ден, след конфликта (10 октомври 1890 г.), тръгват обратно за Банат. Попътно нощуват в държавния соват „Гостиля“. Харесват това място за заселване и тяхна делегация отива при врачанския окръжен управител Михаил Македонски – председател на местния революционния комитет за освобождение от османското владичество, докато е учител в Кнежа. Той веднага изпраща чиновник да размери по два декара дворно място на всяко семейство. Така преселниците решават да останат в България и започват строят къщи по банатски тертип.
Зимата на 1890/1891 г. е много тежка за новите заселници. Мартин Ловров, един от водачите им, пише: „...добре, че жителите на околните села ни оказваха помощ и се отнасяха добре с нас.“ А когато в края на февруари 1891 г. положението съвсем се влошава, делегация отива при Македонски и той лично идва в Гостиля. Нарежда да им се отпусне жито от държавния резерв и заем от оряховската земеделска каса. През пролетта на 1891 г. засяват по 10 – 15 декара царевица и в следващите години идват още семейства.
През 1893 г. селото наброява 127 къщи и 750 жители и до 1898 г. се води наместничество на Кнежа, но с правото да си избира кметски наместник. Първият кметски наместник за кратко време е Бонко Бартолов, заменен от Иван Чуканов (стария) .
През 1900 г. Гостиля е община; селото има 264 къщи и 946 жители, а в общината влиза и село Съсека, което отделно има 41 къщи и 191 жители. Село Съсека в едноименната местност в землището на Кнежа е заселено от банатски българи през 1894 г. ; след изселването им през 1901 г., най-вече в с. Войводово, селото престава да съществува .
След войните в началото на ХХ в. в Гостиля се преселват още 28 семейства банатски българи от 83 – те семейства, заселили се първоначално във врачанските села Джурилово, Махмудия и Съсека.
Селото дава 31 убити във войните. Освен българите, немците и унгарците от Гостиля също смятат България за свое отечество и воюват с достойнство за нея.
Мартин Ловров написва „Кратки исторически записки" за преселването и за първите години на новото село Гостиля, но следите на ръкописа се губят из архивите на Историческия музей в Плевен. Цитати от записките на Мартин Ловров използва Иван Иванов Гашпаров в своята неиздадена, но съхранена от родственици „История на село Гостиля 1893 – 1963 г.".
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията , в селото се провежда демонстрация срещу принудително събираните наряди .
География
Селото се намира в Северозападна България, по въздушна линия на 14 km североизточно от град Кнежа , на 26 km западно-северозападно от общинския център гр. Долна Митрополия и на 15 km южно от р. Дунав. През селото минава третокласният път 137 от републиканската пътна мрежа гр. Кнежа – с. Крушовица. Разположено е в плитка и широка долина, отворена на изток и оградена от другите три посоки с полегати склонове издигащи се на 50 – 60 m над долината, до равното поле с нивите на селото. Землището на селото граничи: на изток със с. Староселци , на северозапад със с. Галово , на югозапад с гр. Кнежа, на север със с. Ставерци , на юг със с. Долни Луковит .
В долината, през средата на селото, лъкатуши малката река Гостиля , като образува и неголяма заблатена площ. Според местно предание, тази рекичка, наричана от гостилчани Барата, натежава при избора на това място за заселване, защото представлява важно удобство за отглеждане на прословутите банашки гъски. В първите години след заселването заблатяването създава нездрав климат и хората от Гостиля често боледуват от треска .
Климатът на Гостиля се характеризира с подобни на близкия гр. Кнежа: горещо и сухо лято, студена, също суха зима, преобладаващи западни и северозападни и по-рядко през зимата североизточни ветрове, годишна сума на валежите от порядъка до 550 l/m 2 , с минимуми през зимните месеци, август и септември и максимуми през май и юни.
Личности
Мартин Ловров – предводител на завръщането в България и заселването на Гостиля, автор на „Кратки исторически записки" за Гостиля Павел Куков (1925 – 2014) – учител и преводач от френски език, самобитен поет на банатски български език, черковен музикант .