Гривица (Село)

Област: Плевен

Население: 1623 души[1](15 март 2024 г.)45,4 души/km²

Площ: 35,764 km²

Надморска височина: 210 m

Пощ. код: 5841

Тел. код: 063561

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 17854

История

В далечното минало селото си е сменяло мястото няколко пъти. След падането на България под турска власт селото се е намирало в местността „Езерото“ (на юг от днешното му местоположение). По това време чумата , която заразява селото, кара жителите да изместят селото на днешното му място.

По време на завладяването на Балканския полуостров от турците е прието военачалниците да бъдат награждавани с цели земи заедно с хората и селата или градовете. Така се случило със земята от град Тръстеник до град Славяново . Между тях попада и село Гривица. Те са били владени от някой си паша или спахия на име Тръстеник. Същият е бил страстен пчелар и гълъбар. Той прави пчеларник, а по-късно гълъбарник в местността „Рогулци“, близо до днешното местоположение на селото. Именно там той отглежда сивите гълъби от породата гривяци , които са и причина хората от селото да бъдат наричани „Гриваци“. По-късно селото добива името Гривица .

Няма нито една местност с турско име, с изключение на „Голям Орман“. Населението е будно и се занимавало със земеделие и скотовъдство .

През Руско-турската война (1877 – 1878) Гривица става театър на едни от най-кръвопролитните военни действия. Селото е отправна точка на атаките към превърнатия в крепост гр. Плевен. Загиват множество войници, като за цялата война румънските войски понасят най-големи загуби именно тук. Има останки от дългите редути и укрепления, построени по време на войната. На 20 август 1935 г. с участието на румънския пълномощрен министър в София Cтойка и целия персонал на легацията, е отслужена панихида памет на загиналите румънски войници.

География

Село Гривица е разположено на около 5 – 6 км източно от гр. Плевен , във високо (средно 200 – 250 м над морското равнище) и хълмисто землище в басейна на река Вит . През селото минава железопътна линия, която свърза София с Варна и Русе . Селото се намира на главния път, който свързва Плевен с Русе, Никопол и Пордим .

Селото е разположено на 3 хълма , склоновете на 2 от тях са обърнати на изток, а другият се извисява напречно на тях. В източния край на землището близо до гара Згалево се намира най-високото място на Средна Дунавска равнина – Средни връх , висок 304 метра.

Почвите на землището на село Гривица са глинести , но доста плодородни. Дълбоко под почвата се намират твърди варовити скали , които на някои места са плитки и там са създадени кариери за добиване на строителни материали. В хидроложко отношение районът не е много богат на води .

През 1953 г. селото е притежавало землище в размер на 36 294 дка, от които 20 684 дка обработваема земя. През същата година населението е било около 2600 души.

Друго

На Гривица е наречена улица в Центъра на София ( Карта ).

↑ Василиев, Асен . Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители . София, „ Наука и изкуство “, 1965. с. 250.