Долни Луковит (Село)

Област: Плевен

Население: 1685 души[1](15 март 2024 г.)24,2 души/km²

Площ: 69,501 km²

Надморска височина: 51 m

Пощ. код: 5867

Тел. код: 06352

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 22438

История

На север от сегашното село Долни Луковит, на около един километър е съществувало римско селище от късноантичния период. За това свидетелствуват основите на крепост и други обществени сгради, които са разкрити при прокопаването на канал за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени фрагменти от строителни материали и монети от I до IV век (монети от Константин Велики ).

Римското селище се е намирало на главния римски път водещ от Улпия Ескус (днешното с. Гиген ) до Сердика (дн. София ). Името на това селище е неизвестно, тъй като не са правени археологически проучвания. Било е със значително големи размери, но е разрушено от варвари през IV век.

Вероятно през VI век, когато славяните минават река Дунав , в близост до това римско селище възниква славянско селце. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски селца.

През 1971, 72 и 73 години, Археологическият институт при БАН прави проучвания на славянските селища, като са разкопани няколко некропола. Разкрити и проучени са повече от 50 гроба. Установено е, че тези славянски селища датират от IX и Х век.

На това славянско село жилищните постройки, вероятно землянки, са били на мястото на сегашния II стопански двор. При изкопни работи там са намерени пещи за хляб, двукамерна грънчарска пещ, фрагменти от керамични съдове и др. Славянското селище е продължавало да съществува и през Втора Българска държава, за което свидетелстват археологически находки от XI до XIV век.

В турски документ от 1435 година фигурира за пръв път село Луковит, състоящо се от 44 домакинства.

В пътеписите на Евлия Челеби (17 век) се споменава село Луковит под името – Лук дере, а в турски документ от 1634 година се споменава между имената на бурдуците и името на Иван-син на Стоян от Луковит.

Идва период, когато селото замира и вероятно в края на 17 век и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. В средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците – от Г. Луковит, Ивановци, Стояновци и Йотовци – от Камено поле, Потовци от Чумаковци и др. Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още като Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и др.

В селото не е имало турско население. Административно се е числяло към Кнежа и Ряховска кааза (Оряховска околия). Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство – овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала водопоя. Хората са живели в малки землянки, които са запазени до Балканската и Първата световна воина.

При избухването на Балканската война един човек от Долни Луковит е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

На 1 април 1923 г. в селото е разкрита телеграфо-пощенска станция с ограничено телеграфно действие и с прием на проста и препоръчана вътрешна и международна пощенска и телеграфна кореспонденция.

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 2937 на 908.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията , в селото гласуват по-малко от половината избиратели. През следващото лято се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията .

География

Село Долни Луковит се намира на левия бряг на р. Искър в западната част на област Плевен. Селата Долни Луковит, Староселци и Писарово и гр. Искър образуват община Искър.

Събития

В с. Долни Луковит има няколко събития, които са уникални за селото, а именно на 7 май се провежда традиционният събор на селото, в края на април или началото на май Животновъдно дружество „Детелина“ провежда ежегодна изложба на селскостопански животни, на която присъстват специалисти от Селекционен център гр. Плевен, които оценяват представените животни.

Всяка година на 2 юни се извършва панихида в памет на загиналите жители на селото във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.