Каменец (Село)

Област: Плевен

Население: 751 души[1](15 март 2024 г.)24,8 души/km²

Площ: 30,286 km²

Надморска височина: 101 m

Пощ. код: 5866

Тел. код: 063569

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 35780

История

Селото е основано в местността „Камъка“, където е извирала хубава студена вода от камениста пещера, оттук идва и името Каменец, което на славянски език означава Камък. /Камък плюс наставка ец/. Промяната от Камен в Камък е станала Х – ХІІ век, което показва, че селото е образувано преди това – навярно с идването на славяно-българските племена в нашите земи. Те са намерили разработените условия на римско селище и се настаняват тук. Имаме данни от разкопки не само за римляните но и за траките . Землището ни има тринадесет могили северно и южно от селото, където в някои от тях са намерени тракийски гробници и погребални урни.

През 1908 г. е изкопана стара тракийска каменна гробница, която е предадена на Археологическия музей гр. София, където се намира и сега. Предполага се, че тук е преминавал римски път от Троянския проход, Ловеч, за Свищов и е имало отклонение за Никопол. На 6 км западно от селото ни е имало друго селище в местността „Бахчата“ там са живеели високи хора които с времето са изчезнали. Може би тия селища да са били търговски защото се намират и сега много монети от времето на: Октавиан, Веспасиан, Траян и Александър Македонски. Може да са били военни крепости за охрана на пътищата и за отбрана. Документи за с. Каменец има от ХV век в ориенталския отдел на Народна библиотека „Кирил и Методий“ София. В документ за събиране на поголовния данък в Търновския вилает от 1430 г. и е назовано „Камениче“. Документ от 1618 година се казва, че „Камениче“ принадлежи към Никополска кааза и има 800 жители и 16 ханета. В документи на Руското разузнаване от 1877 година селото е записано, като „Каменица“ или „Камендже“. В руска военна карта от този период, изложена в Историческия музей на Велико Търново, селото е наречено „Каменка“. Народностният състав на селото е бил предимно от българи и малко турци, към края на владичеството дошли и черкези. След освобождението на мястото на избягалите турци и черкези се заселили българи от Габровско – Севлиевския балкан предимно от селата: Дебелцово, Градище, Агатово, Крамолин, Недевци, Стоманец, и др. и много семейства от село Летница.

В миналото селото е наброявало около 3000 души, а понастоящем са 1100 души. Поминъкът е бил земеделие и скотовъдство. Облеклото на населението е било „чернодрешковци“. Говоримият език е диалект на източното наречие. Религията – православни християни. Църквата е строена по време на османската власт, като турците са я събаряли няколко пъти. Окончателно е завършена и осветена през 1881 година от Митрополит Климент /Васил Друмев/.

Антична и късноантична крепост на 2,5 км североизточно от село Каменец по права линия от центъра на селото, в ъгъла между реките Пелишатска бара и Пордимска бара при вливането им. На естествено защитен терен между двете реки на площ около 10 дка. Стените са били изградени от ломен камък споен с хоросан. Западно от крепостта се намира външния град. Няма видими следи. Площта на обекта е може би залят от язовир Каменец.

География

Каменец е разположен в Средна Дунавска равнина на 35 км източно от Плевен и 18 км западно от гр. Левски .

Надморска височина: 99 м. GPS координати: 43*21’12“ С.Ш. и 25*01’47“ И.Д.

На 3 км северно от селото минава централната железопътна линия София-Варна, където има гара. На 12 км северно от селото се намира с. Обнова, а на 6 км западно е с. Одърне, на 4 км югозападно е с. Борислав, и на 6 км югоизточно е гр. Летница. През землището на село Каменец тече местната река Барата, която извира от с. Пелишат Плевенско и пресича землищата на с. Вълчитрън и с. Одърне. Преминава през центъра на селото където образува малка живописна долина. На 2 км северно от селото, преминава река Шаварна, извираща от Згалевските възвишения, преминава през гр. Пордим, северно от с. Одърне и се слива в река Барата, на 6 км източно от селото. Двете реки продължават на изток под името Шаварна, и се вливат в река Осъм на 2 км южно от гр. Левски. Там където се събираха двете реки през 1958 – 59 г. се издигна гигантска язовирна стена, и се образува язовир „Каменец“ които е с регионално значение.

Събития

В последната неделя на септември се провежда събор . На втората неделя от юни се провежда празник на селото.