Лазарово (Село)

Област: Плевен

Население: 307 души[1](15 март 2024 г.)13,3 души/km²

Площ: 23,044 km²

Надморска височина: 149 m

Пощ. код: 5836

Тел. код: 09142

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 43044

История

Струпен – име обсипано с легенди. Никой не знае и не може да каже кога се е заселило, кои са били първите му жители, откъде са дошли, как се е казвало първо и от къде носи името си Струпен. Има различни предположения и легенди за него.

В книгата си „От Искър до Огоста“ Богдан Николов пише: "В района на Струпен има няколко интересни стари селища. Техните останки са около големите извори над селото, наричани Горното езеро и Рачово езеро, и при Друма. При Рачовото езеро има следи от голямо тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр. Хр. Некрополът на това селище е открит при изкопи за свинарник на ТКЗС (т.е. Трудово кооперативно земеделско стопанство). Погребенията тук са извършени чрез изгаряне на трупа и обгорелите кости са събрани от кладата, поставени са в глинена урна и са заровени в плитък гроб. Заедно с погребалната урна са поставени глинени съдове и чаши с храна и питие (живели са хора от племето Трибали – БА.).

През римската епоха на Балканите, около Горното езеро е имало трако-римско селище, а до самия извор – и светилище , от което са намерени оброчни плочи с изображения на почитаните божества. Некрополът на това трако-римско селище е открит в южната част на стопанския двор на ТКЗС при изкопи за складове и за кантар. Тук са открити зидани с тухли римски гробници, но погребалния инвентар е разпръснат между намервачите, които ни показаха глинени еднофитилни лампи и римски бронзови и медни монети от II – IV век.

В същия този район около двата извора е било и средновековното село Струпен . От изворите започва и долът на Струпен. Средновековните гробове са открити североизточно от средновековното село Струпен и южно от днешното село Струпен в местността Гръстелниците . Намерените погребения са от времето на Първото и Второто българско царство .

В един османски документ с дата 1681 г. е записано като ленно владение село Струпен, с 11 домакинства (НБ КМ, ор. отд. Ф.114 арх. ед. 399, I-I-Б, 1681.).

В кондиката на етрополския манастир „Света Троица“ или „Варовитец“, започната от 1648 г., се споменава през различни времена, имената на поклонници от Еница, Бреница, Струпен, изчезналото Ново село при р. Искър, Драшан, Камено поле наред с имената на Тетевен, Оряхово, Селановци и др. (П. Мутафчиев, Из нашите стари планински манастири, бележки и материали, Цо БАН, кн, XXVII, София, 1931, стр. 58 – 61.) Тази кондика е едно пряко доказателство за старинността на някои от споменатите села.

В записките за истоята на село Струпен на прот. Васил Иванов Стоянов четем: "Селото се е заселило на сегашното място след 1700 -година, според църковните регистри предания от стари хора, които съобщаваха имената на дедите и прадедите си, дошли тук първи. Според църковните регистри и предания от стари хора, които съобщаваха имената на дедите и драдедите си дошли тук първи. Това са все бегълци от други места, преследвани от турските власти. Мястото на заселването било удобно за укритие, защото е имало доста гъста гора и търнак, а коритото на рекичката, която извира от Горното езеро, на около километър и половина, е осеяно от кладенчета, от където се е вземало вода. Това обстоятелство дало възможност селото бързо да се увеличи с преселници, най-много от Врачанско , все преследвани от турската власт, от кърджалийски и черкезки разбойнически групи, които грабели и убивали мирното и незащитено население.

По предание, преди да се засели село Струпен на около един километър, където е сега стопанския двор (на запад) имало едно село, което било с латинско (римско – БА) и се казвало Струпан . То било голямо, с две църкви от която на едната до 1925 г. стоеше престолът. За него разправяха старите хора, че след падането на турците в 1893 г./1896 г. жителите му избягали оттук на групи.

При разработването на мястото на това селище, което е било средище между Орхане и Дунава , се намериха много предмети от латинско време и с латински надписи, златни и сребърни монети, кремъчни, железни и други неща.

През римската епоха на Балканите около Горното езеро е имало трако-римско селище, а до самия извор и светилище, от което са намерени оброчни плочи с изображения на почитани божества.

Там също има и една могила , от която е наблюдавана околността. Населеното място е било обградено с два реда каменни стени широки около три метра една от друга. Тя била построена от речни и шупести камъни, които впоследствие са ползвани за строеж на къщи и дузари.

Вероятно селището е опожарено, каквато е съдбата на много други селища от околността, понеже се намират топилки (стопен метал, предимно олово, сребро, мед).

При изкопни работи за строеж на хамбар в двора на ТКЗС срещу стария кантар била открита грънчарска пещ с глинени съдове в отлично състояние, вероятно нашествениците прекъснали работата на майстора грънчар и не разрушили плодовете на неговия труд, който оставили на историята, за живота и бита на хората живеели по тези места. Така постъпили и намервачите, които я покрили с бетонна плоча, опазвайки я от лоши ръце. Срещат се много погребения, но поради невежество и алчност безвъзвратно унищожавани. Некрополът на това трако-римско селище е открит в южната част на стопанския двор при изкопи за складове и кантар. Тук са открити зидани с тъхли римски гробници, но погребалния инвентар е разпръснат между намервачите (глинени еднофитилни лампи и римски бронзови и медни монети от II – IV век.

При изкопни работи за направа на бобинажния цех бе намерена от строителната бригада на Стоил Рангелов, оброчна плочка, посветена на Херкулес . Това е един епиграфски паметник.

През 1869 г. е построена днешната каменна църква „Свети Архангел Михаил“ на мястото на стара църква, която е била плетарка (изплетена от леси, от пръти и мазана с глина, която е била полу вкопана в земята).

Кога и по какви причини с. Струпен се е преместило в стръмния дол на сегашното си място не ни е известно. След освобождението от османска власт селяните настоявали селото пак да си отиде на старото място при изворите, но кметът от рода Жаровци не разрешил. Ето защо няколко смелчаци го причакали една нощ и го убили (Б. Николов, „От Искър до Огоста“ – стр 262.).

Намирани са много римски монети . През март 1912 г. в градина в селото е открито глинено гърне с 11 сестерции на императорите Домициан и Траян . По-късно, през 1962 г., при прекопаване на лозе г-н Цветан Василовски намира колективна находка от 125 денари на Римската република и император Октавиан Август . Има и други находки, от по-късно римско време – Гордиан I , Филип I Араб , Деций Траян . (Книгата в Google : „Aufstieg und Niedergang der römischen Welt“ от H. Temporini ).

Струпен се споменава в документ на Османската империя от 1659 г.:

Книгата с османските документи се намира в библиотеката „Кирил и Методий“ в София ,
(стр. 114 и 406. Автори: Е. Радушев, С. Иванова, Р. Ковачев. Има я в интернет, стр. 106.).

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация , като броят на земеделските имоти е намален от 4858 на 1319.

В селото е роден партизанинът Лазар, чието име то носи днес.

География

Лазарово е разположено на два хълма , разположени от двете страни на малка река , която местните хора наричат „барата“. В селото има китни градини , хубави лозя , паркове и стара църква .

Разположението на селото и котловинният релеф дават предпоставки за топло лято и студени зими. Зимните температури достигат оптималните за Северна България стойности в някои години и до -30 градуса по Целзий! Въпреки това тук почвите са плодородни и реколтата обилна, което привлича арендатори и земята се обработва. Тук пустеещи земи няма. Развито е и животновъдството. Отглеждат се предимно крави за добив на мляко.

Събития

3 март : „Традиционна национална вечер“ 13 май : Годишнина от разстрела на партизаните Лазар и Димитър 13 май: 4х4 състезание „Лазарово 4х4 Екстрийм“ 21 ноември , Архангеловден по стар стил: „Събор“

Личности

Иван Попстоянов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина

Друго

През месец май 2008 г. новоизбраният кмет на с. Лазарово г-н Цветан Иванов даде първия стартерен сигнал за Началото на „Офроуд 4х4“ в с. Лазарово. С помощта и съдействието на г-н Георги Василев от гр. София и членовете на клуба по Офроуд гр. Бяла Слатина се направи трасето в местността „Студената падина“.

С голямата помощ на Кмета на Общината г-н Симеон Шарабански и на служителите на Кметството на 11 май 2008 г. България разбра за малкото селце в Дунавската равнина, в което се събра многохилядна публика за Първото състезание „Лазарово 4х4 Екстрийм“ ,

През лятото на 2008 г. са събрани дарителски средства за закупуване на камбана , тъй като преди Великден най-старата камбана в областта е открадната.

Дарителите са хората от селото, които помагаха кой, с колкото може. Но голяма е помощта на хората извън селото, които са запазили в сърцата си любовта и мъдростта на своите предци. Всички, които дариха средствата за поръчването и закупуване на църковната камбана са записани и поставени на специално табло до входната врата на църквата и могат да се видят от посетителите. Най-малката дарителка е на 6 години и се казва Теа Александрова от гр. София.

Новата камбана струва 4022 лв. и беше поставена с водосвет и курбан на 30 август 2008 г. с Владика Киприян от гр. Враца и областните медии.

На 20 и 21 септември 2008 г. се проведе двудневно състезание по Офроуд 4х4 , с много участници и екипажи от цялата страна, с победител Валери Вушев.

На 13 май 2010 г. по стара местна традиция се оттбеляза годишнина от разстрела на партизаните Лазар Митов и Димитър Цонов. Пред паметника в центъра на селото бяха поднесени цветя и венци на признателност от кметството, общината и много гости. Проведе се тържествена заря в чест на загиналите през войните и борбите за освобождение. Събитията продължават и на 15 и 16 май когато ще се провежда първия за годината кръг на състезание „Лазарово 4х4 Екстрийм“.