Малчика (Село)

Област: Плевен

Население: 1184 души[1](15 март 2024 г.)38 души/km²

Площ: 31,183 km²

Надморска височина: 66 m

Пощ. код: 5917

Тел. код: 06534

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 46841

История

След образуването на Българската държава през 681 г. селището е в пределите ѝ. Старото име Лонгене е от латински произход и означава „дълго“, понеже е разположено по течение на барата.

През средновековието населението на селището приема павликянството и богомилството . След падането на България под турска власт оцелялото население се разделя на три групи. Една част поемат по течението на р. Осъм и поставят началото на днешното село, разположено на левия бряг на реката в обширно ниско място, „лъга“, откъдето произлиза старото име на селото – Лъжене.

Селото се споменава като Долно Лъджане в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 25 домакинства.

Името Лъжене селото носи до 1950 г., когато е преименувано на Малчика , на името на Адалберт Антонов (Малчика) – един от петимата водачи на РМС .

Мнозинството от селото са българи католици , изповядвали в миналото павликянство . Това е благоприятствало по време на османското владичество българите в селото да запазят буден и силен национален дух.

География

Село Малчика се намира по средното течение на река Осъм , на около 1,5 km западно от реката, в равно и плодородно землище. Запазени са отделени при корекцията на коритото на реката през 70-те и 80-те години на 20 век части от меандрите на старото ѝ корито. Климатът е умереноконтинентален , почвите са алувиално-ливадни , карбонатни и типични черноземи . Селото е разположено на 47 km източно от областния център Плевен , на 38 km югозападно от Свищов и 6 km северозападно от общинския център Левски . Най-близката железопътна гара е в Левски и чрез автобусни връзки се свързва с Плевен , Белене , Никопол .

Надморската височина на селото нараства от около 55 m в източния му край до около 70 m в западния, а в центъра при сградата на кметството е около 65 m.

През село Малчика минава третокласният републикански път 303 – в границите му негова главна улица, който води на югоизток през село Аспарухово към град Левски, а на северозапад – към село Българене , където се свързва с минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83 .

Населението на село Малчика , наброявало 2773 души към 1946 г., постепенно намалява до 1189 към 2018 г.

Събития

Младежки срещи на енориите .