Българско знаме

Муселиево (Село)

Област: Плевен

Население: 654 души[1](15 март 2024 г.)21,4 души/km²

Площ: 30,561 km²

Надморска височина: 27 m

Пощ. код: 5963

Тел. код: 06543

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 49415

История

Край селото и върху високата речна тераса на Осъм е регистрирано едно от най-старите находища в България и Европа на кремъчни върхове за копия. Датира се от 45 000 г. пр. н. е. Тъй като не са открити следи от жилища, огнища или гробове, вероятно се касае за древна работилница на кроманьонците. Находището от Муселиево принадлежи към археологическата култура, наречена Селетска , по името на пещерата Селет в Унгария.

В края на XVIII и началото на XIX век с. Муселиево е известно под името Муселим. Някои изследователи обясняват произхода на това име с живелия по тези места чифликчия Муса Али. Самите селяни смятат, че селището носи името на Муселим паша, живял през 18 век. Той имал земя в този район. Част от нея раздавал на българите да я обработват и да се изхранват от нея. Ловчанският турски паша бил недоволен от това, изпратил войска, която опожарила селото. Муселим паша бил обесен. Жителите на селото в негова чест нарекли селото Муселиево.

През Руско-турската война 1877 – 1878 г. селото е освободено след битката при Никопол на 3 – 4 юли 1877 г. След първата атака на Плевен , в Муселиево умират от получените рани четирима офицери: майор Егор Уваров и капитан Платон Марковский от 17-и Архангелогородски пехотен полк и капитан Михаил Домонтович и подпоручик Сергей Яндовский от 18-и Вологодски пехотен полк. След войната над гробът им е издигнат паметник.

Паметникът в Муселиево Надпис на плочата Щабс-капитан Михаил Домонтович Подпоручик Сергей Яндовский

География

Село Муселиево (област Плевен) се намира в Северен – Централен регион на България и е част от община Никопол. Селото се намира на 40 км от Плевен и на 12 км от Никопол. В близост до него преминава река Осъм.

Събития

Всяка година през последната седмица на месец август в село Муселиево се провежда традиционен събор под надслов „Празник в края на лятото“. На този празник се изявяват самодейци от селото. Празника се организира от НЧ „Петко Симеонов“!

Друго

По костни останки от разрушена някогашна пещера палеоорнитологът проф. Златозар Боев установява 4 вида птици – бравардов паун ( Pavo bravardi )/ първа находка на див паун в България/, голям ястреб ( Accipiter ex gr. gentilis ), едър недоопределен до вид сокол ( Falco sp.) с големината на сокол скитник ( Falco peregrinus ) и древна тундрова яребица ( Lagopus aff. atavus ). Те са датирани ранен плиоцен (втората половина на среден русцин) и са на възраст около 3,3 – 3,1 млн. г. В това находище са събрани останките на над 40 вида сухоземни гръбначни животни. Палеотериолозите Васил Попов и Николай Спасов са установили над 35 вида фосилни бозайници – полевки, песъчарки от родовете
Pseudomeriones и Rhagapodemus, мишевидни сънливци, катерици, големи сънливци, горски мишки и примати – долихопитеци.