Ореховица (Село)

Област: Плевен

Население: 1276 души[1](15 март 2024 г.)18 души/km²

Площ: 70,761 km²

Надморска височина: 94 m

Пощ. код: 5859

Тел. код: 06553

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 53655

История

Исторически и археологически данни

1. Ранна бронзова и желязна епоха

Регионът е обитаван още през IV хилядолетие пр. Хр. древно пред тракийско и след това тракийско селище е локализиран на километър в северозападна посока от селото.

Открити са бронзови брадви и бронзови микенски мечове, отливани в местен металургичен център.

В местността „Табията“ е установен некропол с урни и глинени съдове, датиращи от ранната желязна епоха (ок. I хилядолетие пр. Хр.) – открито е и погребение на  келтски воин с кон (Велков, Ив.; Николов, Б.) .

2. Тракийско–римско селище и кастел

В землището е имало трако-римско селище, потвърдено от находки на римски монети (II–IV век) и оброчна плочка с изображение на Херос (конник), намерена при развалините на римски кастел под мястото „Калето под Казармите“. Крепостта може да се свързва с антични топоними като Aedava или Burgosone, но липсва надпис за окончателно потвърждение .

3. Римски път и водоснабдяване

Около селото преминава древният път „Виа Милитарис“, който е обслужвал военни , търговски и административни функции в римската провинция Мизия.

Съществува римски акведуктни структури в местността „Царевец“ над Гигенска махала (в съседно Гиген), част от водоснабдяването на античен град Ескус .

4. Тракийско погребално наследство и мегалити

В землището на Орехово (днес част от село Ореховица) има множество тракийски могили и долмени, особено в околността на Ешмеджика и Керез дере — около 80 обекта са описани от археолози като Шкорпил и Бончев още началото на ХХ век . На километър северозапад от селото все още личат останките от древно тракийско селище.

След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Улпия Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец“ над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото.

Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век . Селото е регистрирано като „войнушко“ в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица“, „Чифте Раховица“, „Свирча“ и „Чингене-сарай“.

Някога в тази местност е имало три села. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.

География

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111,727 км, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от хълмовете на десния бряг на река Искър . На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на юг със землището на село Ставерци . Селото се намира в равнина , оградена отвсякъде с хълмове .

Климатът е умерено-континентален.

Събития

Събор през първата събота и неделя на септември . В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава“ с домакин НЧ „Отец Паисий“ с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.