Пелишат (Село)

Област: Плевен

Население: 730 души[1](15 март 2024 г.)16,2 души/km²

Площ: 45,148 km²

Надморска височина: 243 m

Пощ. код: 5895

Тел. код: 063577

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 55765

История

Село Пелишат се намира на 16 km от гр. Плевен. В местностите Пещерата и Мерково живеели първобитни хора. Намерени са находища от каменни оръдия на труда, каменен чук, стъргалка от кремък, бронзова брадва и др. предмети. През VI в. пр.н.е на Балканския полуостров се преселили траките. Около извора Сингур израснало тракийското селище Гиридава (Giridava). Селището било с площ около 100 дка и впоследствие прераснало в крепост, заради Калето на десния бряг на поточето/барата/. Калето има площ от 50 декара и в най-високата си част достига 281 m н.в. Над Калето имало наблюдателница, от която се виждало поречието на р. Осъм и Деветашкото плато.

През 15 г. римляните завладели тракийските племена между р. Дунав и Стара планина и създали римската провинция Мизия, разделена по-късно на Долна и Горна Мизия. Римляните променили името на селището на Пелезо. На територията му са намерени керамични съдове, домашни сечива и римски монети. Между Нейковата и Лачевата чешма са намерени зидария от камък, тухли, хоросан, водопроводни тръби и др. Там е имало римска баня с гореща минерална вода, използвана от римляните, която изчезнала при земетресение. На Лачевата чешма има остатъци от римски път, който идвал от Никополис ад Иструм (с. Никюп, В. Търново), към антична Сторгозия (Плевен) за Сердика.

Произходът на името на с. Пелишат не е уточнен. Допускат се няколко хипотези; първата: от Пелезо (високо място или име на римски военачалник); втората: от Pellis – кожа с косми; третата – от Pelas-римска богиня на стадата и пастирите (в селището имало много хубави овце); четвърта – от Палидов кладенец; петата – от Пелезо+chaud („топло“ – над селището имало минерална топла вода; шестата – от палестинците. В. Велков в том I от „История на България“ пише, че през 15-те години от н.е от Мала Азия се преселили вити, сирийци и палестинци в земите на днешна България. Авдиев в „История на Древния изток“ пише, че палестинците се наричали „пелишет“. В средата на XV в. с. Пелишат било регистрирано под името Мелушат, Пелушат, Пелошат. През XVI и XVII в. то било записано в турските регистри за войници под името Пелешат, а след Освобождението името придобило съвременното си наименование Пелишат.

През Руско-турската война 1877 – 1878 г. край селото са разположени значителни руски сили. На 19 август 1877 г. Осман паша напуска Плевен с голяма част от войските си и прави опит за пробив при селото. Проведена е битката при Пелишат – Згалево , завършила с отблъскването на турските войски обратно в Плевен. Във връзка с тази битка в селото има издигнати няколко паметника на загинали войници и офицери.

География

Селото се намира средната част на Дунавската равнина , на 16 km от Плевен и на 6 km от гр. Пордим .

Личности

Тодор Пандов – министър на земеделието и хранителната промишленост през 1990 г. Любен Вешков – партизанин

Друго

Морският нос Пелишат на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на селището.