Реселец (Село)

Област: Плевен

Население: 1005 души[1](15 март 2024 г.)30,9 души/km²

Площ: 32,598 km²

Надморска височина: 299 m

Пощ. код: 5993

Тел. код: 06578

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 62503

История

Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село.

С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.

Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 г. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград, а в документите е записан и като Реселджа. През XVII век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.

Църквата „ Свети Георги “ е завършена в 1893 г. Живописта в нея е от 1894 г. и е дело на дебърските майстори Мирон Илиев и тайфата му, в която влизат Велко Илиев , Мелетий Божинов , Григор Петров и Саве Попбожинов . Изрисуват всички икони и стенописи в църквата. Църквата е с дърворезба на олтара.

Начално училище „Дилко Дачев“ в село Реселец има съхранена архивна документация за период с начало 1921 г. Училището има учебно опитно поле, хор, фонотека. През 1970 г. то се обединява с основно училище „Иван Христов“.

Основно училище „Иван Христов“ е открито през 1922 г. като прогимназия. През 1970 г. Народна прогимназия „Иван Христов“ и Народно начално училище „Дилко Дачев“ се обединяват и продължават да съществуват като Народно основно училище „Иван Христов“ - село Реселец. През 1952 г. в училището се създава пионерски хор „Ален мак“, който е носител на орден „Кирил и Методий“ и е лауреат на Първия и Третия републикански фестивали на художествената самодейност . Хорът, ръководен от директора на училището Христо Ковачев, е първият в страната пионерски хор за народно пеене. Под името Основно училище „Отец Паисий“ училището в Реселец е закрито през 2017 г.

Читалище „Тодор Попов“ е основано през 1927 г. под името „Отец Паисий“. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Тодор Попов - 1927“.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Реселец е основано на 26.11.1950 г. от 120 учредители. През 1958 г., съгласно постигнато споразумение, то се присъединява към Обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Комуна“ - Червен бряг, заедно с ТКЗС в селата Бресте , Горник и град Червен бряг. В началото на 1951 г., по време на колективизацията , жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото наскоро ТКЗС и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местният милиционер. От Бяла Слатина са изпратени 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.

География

Село Реселец се намира на около 51 km запад-югозападноот от областния център град Плевен , около 5 km югозападно от общинския център Червен бряг и около 28 km изток-североизточно от град Мездра . Разположено е в западния Предбалкан , на прехода към Дунавската хълмиста равнина . През селото тече малката река Ръчене, която източно от селото се влива в течащата наблизо река Искър . Надморската височина в центъра на Реселец при сградата на кметството е около 121 m. Климатът е умереноконтинентален ; преобладават наносни почви, файоземи и рендзини.

През село Реселец минава третокласният републикански път III-1031 , който води на север до град Червен бряг , а на юг през село Кунино до град Роман и връзка там с третокласния републикански път III-103 .

Реселец е жп спирка на минаващата отвъд река Искър Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна .

В землището на Реселец, на река Ръчене на около 3 km западно от селото, се намира микроязовирът „Нанков дол“.

Населението на село Реселец, наброявало 2069 души при преброяването към 1934 г. и 2241 към 1946 г., намалява постепенно до 834 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1028 лица, за 739 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 164 – към „ ромска “, за 121 – „не отговорили“, а за принадлежност към „ турска “, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.

Събития

Храмовият празник на село Реселец се чества на 6 май (Гергьовден), а ежегодният събор на селото е на 7 май. Ритуалът „Къпанки“ се състои на 7 януари (Ивановден). Празник на Реселешкия воден лук се състои в средата на месец септември.

Личности

Мако Даков (1920 – 2006) – политик от БКП Василка Хинкова (1927 – 2015) – българска писателка Николай Маринов – политик