Стежерово (Село)
Област: Плевен
Население: 325 души[1](15 март 2024 г.)7,04 души/km²
Площ: 46,195 km²
Надморска височина: 130 m
Пощ. код: 5920
Тел. код: 06533
МПС код: ЕН
ЕКАТТЕ: 69153
История
Липсват точни сведения за произхода на името на селото. Запазени са сведения за различни названия: Стижаров, Стрижаров, Стражаров, Стижар. Феликс Каниц го назовава Истижар . След Освобождението, при образуването на общините през 1878 г. селото е означено като Стижаров .
Според тълкувание на Найден Геров , името на селото е свързано с думата стежер – едно от названията на дървото дъб . Има сведения за няколко такива групи дъбови дървета в гористото землище на селото, някои от които отсечени още през 1898 г., а други – след комасацията през 1941 г. и обезлесяването и превръщането на земите в ниви.
Според старо селско предание, на средния баир в селото („Черковна“ махала) имало стежери. Един от тях бил толкова голям, че под сянката му пладнували овчарите със стадата си.
През 1858 г. в Стежерово, в землянка , наричана Стаменовия бордей , е открито първото училище. През 1899 г. се замисля построяването на нова училищна сграда. На 23 септември 1924 г. започва строителството на ново здание. Строежът е завършен през 1926 г. През 1961 г. училището е наградено с ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. От 1970 до 1977 г. сградата на училището „Св. Климент Охридски“ е основно обновена.
През 1939 г. по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 23 жители на селото основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози .
На 18 август 1946 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Заря на комунизма“ – село Стежерово. Във връзка с него в Държавен архив – Плевен има архивен фонд за периодите 1948 – 1970 г. и 1987 – 1995 г. Пак там (фонд 774) ТКЗС е споменато – поради промяна на наименованието на фондообразувателя, и като ТКЗС „Република“ – с. Стежерово, Плевенско (1950 – 1958) .
География
Село Стежерово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина , на около 15 km северно от общинския център град Левски , около 42 km североизточно от областния център град Плевен и 20 km югозападно от град Свищов . Положението спрямо него на съседните села и приблизителните разстояния до тях са:
Божурлук – 4 – 5 km на североизток; Драгомирово – 8 km на изток; Морава – 7 km на югоизток, Деляновци – 7 km на юг; Българене – 8 – 9 km на юг-югозапад; Изгрев – 9 km на югозапад; Петокладенци – 3 km на северозапад и Татари – 6 km на север.
Цялото землище на Стежерово, заедно с работната земя и пасищата, се простира на юг от възвишенията при река Осъм – като в една половинкилометрова отсечка граничи непосредствено с реката , на север до землищата на Петокладенци и Божурлук.
През селото протича от югозапад на североизток малка местна река, ляв приток на река Барата . В същата посока е и общият наклон на селищната територия.
През Стежерово минава третокласният републикански път 3002 – в границите му негова главна улица, който свързва селото на север през Божурлук и Ореш със Свищов, а на юг – с Българене и минаващия през него в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83 . В центъра на селото от третокласния път се отклонява на запад общинският път за село Петокладенци. Надморската височина на това кръстовище срещу сградата на кметството е около 114 m и нараства на запад и изток до около 160 m.
В близост до Стежерово е т.нар. Кючек баир, други местности край селото са „Изворите“, „Пиперкова чешма“, „Димовите кладенци“, „Целините“, могилата „Св. Троица“, а самото село се разделя на три махали: „Припека“, „Черковна“ и „Коджабашка“ (или „Върбановска“) махала.
В землището на селото, в местностите „Плуговете“, „Залъмската могила“, „Храстето“, „Кьочека“, „Св. Троица“, са открити няколко могили, за които се предполага, че са останали от римско време и са служили за военни наблюдателни постове и за пътни показвания. В някои от тях са правени странични малки разкопки, но следи от гробници или други исторически останки не са намерени. Една от по-високите от тях, наречена Садовска могила, допреди Освобождението е имала височина повече от 2 метра и по време на войната през 1877 – 1878 г. е използвана от руснаците за наблюдателен пункт над околността и по направление към Плевен и Никопол.
Личности
Хаджи Стоян Николов Полковник Алекса Генков Дюдюков Борислав Петров – първи директор на БНТ . Илия Булев – поет и писател.