Българско знаме

Сухаче (Село)

Област: Плевен

Население: 628 души[1](15 март 2024 г.)23,5 души/km²

Площ: 26,787 km²

Надморска височина: 152 m

Пощ. код: 5988

Тел. код: 06572

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 70281

История

Землището на селото е населявано още от Античността , за което свидетелстват археологически находки и по-специално римска военна диплома от 2 век (понастоящем в Регионален исторически музей - Враца ). Районът и изследван от екипи от НАИМ-БАН , УниБИТ и Фондация Арете-Фол.

В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава , е влизало в каза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница ). В миналото в селото са живели помаци, които се изселват на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 13 помаци .

През лятото на 1950 година, в разгара на колективизацията , горянска група в селото подпалва кооперативните кошари , а след това и училището, където по това време се намира младежка бригада , произвеждаща тухли за местното трудово кооперативно земеделско стопанство .

Събития

Празник на труда и веселието, организиран ежегодно на 11 октомври. Годишен събор на селото през последната седмица на ноември.

Личности

Вълко Димитров (дядо Вълко) (06.04.1885 – 07.06.1944) – деец на БЗНС и участник в партизанското движение в България през 1941 – 1944. Мишо Коцов – партизанин от отряд „Дядо Вълко“ .

Велика Дакова – партизанка от отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг) , загинала на 26 юни 1944 г. в битката при Черни дол край с. Брусен .

Димитрина Вълкова – партизанка от отряд „Дядо Вълко“.