Тотлебен (Село)

Област: Плевен

Население: 464 души[1](15 март 2024 г.)14,2 души/km²

Площ: 32,628 km²

Надморска височина: 93 m

Пощ. код: 5899

Тел. код: 06510

МПС код: ЕН

ЕКАТТЕ: 72881

История

Благоприятните условия на живот са привлекли вниманието на хората от древни времена, за което свидетелстват намерените останки от жилища, съдове, монети и други предмети и строителни материали. Предполага се, че те са останали от селища, вероятно от времето на траките и от римско време в района на селото. На километър от селото са открити останки от друго селище, където са намерени постройки, остатък от сгради и печки, както и тръби и остатъци от канализация. Това селище вероятно е било от времето на Втората българска държава. Направените открития говорят, че това селище е било с доста напреднала култура.

Към края на 17 в. селото достига около 500 къщи. За това може да се съди по това, че по всички места, където сега има постройки, са намерени останки от жилища от онова време. По преданията можем да считаме, че то било едно от най-големите села в този район. Населението живеело в землянки, покрити със слама, дворовете били заградени с дълбоки ровове. Към края на 17 в, след войните, които води Турция със своите съседи, се появява чума. Чумната епидемия бързо се разпространява и става причина голяма част от населението да напусне селото, търсейки спасение от страшната болест. Чумната епидемия взела толкова широки размери, че в началото на епидемията измрелите семейства ги изгаряли заедно със землянките, а след това само дърветата, които държали вратите и те били затрупвани под развалините на къщите. След това вече никой не се грижи за погребването на измрелите. Селото се обезлюдява напълно. Цели 12 години в селото няма нито един жител. След 12 години населението започва отново да се завръща по родните места.

В началото на 18 век селото достига 15 – 17 къщи. Тогавашните семейства са се състояли от 50 – 60 души. Селото е нападано неколкократно от кърджалийски орди, но бива спасявано чрез откуп. С ликвидирането на кърджалийството населението отново се завръща по старите места. Прииждат нови заселници, които увеличават броя на жителите.

Първият занаятчия, който израства в селото, е прадядо на днешните Бояджиеви – дядо Иванчо, който учи занаят в гр. Ловеч, разнася боядисани прежди по всички села от нашия край, като стига чак до гр. Никопол.

Има сведения, че Васил Левски неколкократно е посещавал селото, като е отсядал в дома на Иванчо Бояджията. През 1870 г. Васил Левски създава революционен комитет в селото.

До 1934 година името на селото е Български Караагач . Основно населението е било съставено от българи и една ромска фамилия. През 1934 година селото е кръстено на знаменития руски военен инженер генерал Едуард Тотлебен .

Интересен факт е, че тук Александър Стамболийски прави сватбата на дъщеря си по времето, когато той е министър-председател на България. Зетят на Стамболийски е от известния род на Бояджиеви. Сватбата се прави на центъра на селото и за нея се прекарва електричество, с което е осветен центърът.

Един от кметовете на селото преди 1944 г. е Христо Тонев. Същият е дарил на селото двора, в който е изградено първото килийно училище, а по късно там е построено новото училище, което съществува. В знак на признателност селото погребва Христо Тонев в двора на училището. Изградил и дарил на селото „долната чешма“, която работи.

През 1939 година по инициатива на ръководената от комунистически активисти Плевенска земеделска камара 26 жители на село Тотлебен основават земеделска кооперация по модела на съветските колхози – трудово кооперативно земледелско стопанство „Възход“. През месец септември 2009 година жителите на село Тотлебен отбелязват неговата 70-годишнина. Пръв председател на това земеделско стопанство става агрономът Панталей Константинов Ангелов (25/06/1903 в Тотлебен – починал след 1983).

География

Намира се на 25 км североизточно от град Плевен , непосредствено до главен път Е83 София -Плевен- Русе . Селото е разположено на малка рекичка, която води началото си от землището на гр. Славяново. Богат на извори е неговият район. Има югоизточно изложение – важна предпоставка за живот, тъй като за този край са характерни силните западни ветрове. Село Тотлебен и неговите земи са разположени в басейна на р. Осъм . Теренът е равнинен, с плодородни черноземни почви.

Друго

Клуб по конен спорт „Генерал Тотлебен“ (1998), основан от Красимир Младенов Антонов. Провеждани са конни състезания в селото през няколко поредни години 1998, 1999, 2000.