Богдан (Село)

Област: Пловдив

Население: 829 души[1](15 март 2024 г.)20,1 души/km²

Площ: 41,344 km²

Надморска височина: 413 m

Пощ. код: 4343

Тел. код: 031308

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 04563

История

Най-ранното селище, което е регистрирано в землището на с. Богдан е разположено северно от него. То е обитавано през ранната бронзова епоха или първата половина на 3-то хил. пр.н.е. Проучването на обекта е в начален етап, но има две сигурни нива на обитаване с регистрирани на терен на няколко пещи или огнища, както и ями. Керамиката от селището е характерна за култура Юнаците, но сред нея се отриват и фрагменти, характерни за Северозападна България. Проучванията продължават.

Старото ( турско ) име на Богдан е Дерели , известно от разказа на Иван Вазов „На лов в Дерелий“. През турското владичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с турско население, а българската махала е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на Средна гора . Сега от българската махала е останала само старата църква и развалините на земеделското училище. До 1969 г. е запазена кулата жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век, по-известна измежду богданци с названието си „Бинъта“ (от турската дума „бинъ“-т.е. сграда). Сградата е интересна и като архитектура, и като историческа забележителност, тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици както беят (известен като Измирлият – т.е. произхождащ от гр. Измир в дн. Турция), на когото принадлежала, така и местното турско и българско население. В размирната 1876 г. пак в Измирлиевата кула било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура – Тосун бей , за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово, който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда, ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала, въпреки че Тосун лично убил един дерелиец, някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда, но другите не посмял да ги пипне и ги пуснал да си идат по домовете. Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението, като разпродава имотите си, които дерелийци изкупуват.

От Богдан е единственият турчин опълченец Али Рефик , взел участие и в боевете на връх Шипка и получавал поборническо-опълченска пенсия след Освобождението, паметна плоча на когото има поставена в парка на центъра на селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дерелии са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

В 1934 година селото е преименувано на Богдан.

География

Село Богдан се намира в планински район, в долината на един от притоците на Стряма , идващ от склоновете на Средна гора , откъдето и идва старото му име Дерелий . Най-забележителното последствие от това географско разположение е фактът, че селото е значително по-дълго отколкото широко, точещо се в продължение на повече от 3 км, но на места 15 къщи широко.

Събития

В селото се спазват старите традиции – по коледните празници има групи коледари , по новогодишните — сурвакари . Кукерите са неизменна част от празниците по Сирни Заговезни , а лазарки пеят за здраве на Лазаровден . До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни танци, който пази традициите и е гордост за селото.

В Богдан съществува традицията в нощта преди Гергьовден почти цялото село да ходи „на бук“, т.е. хората излизат в гората и събират букови клонки, които сутринта окачват на портите на селото. Традиция на Богоявление да се събира местното население за хвърляне на кръста.

Друго

От селото Богдан е единственият турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското опълчение по време на Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878). В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец. Тя се намира до Читалището.