Бойково (Село)
Област: Пловдив
Население: 194 души[1](15 март 2024 г.)6,53 души/km²
Площ: 29,847 km²
Надморска височина: 1105 m
Пощ. код: 4103
Тел. код: 03108
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 05150
История
Множеството параклиси и имена на местности разказват за наличието на селище опреди османското нашествие , в годините на Второто българско царство . Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. Има две основни легенди за създаването на селото:
В първата легенда се говори за дядо Драган, грижил се за тримата си внуци (Бойко, Явор и Сотир), останали сираци. След дълги години на работа в Беломорието, възрастния човек се заселва в северните скатове на Орфеевата планина . Там израстват внуците му. Бойко основава село Бойково, Явор прави това на мястото, където днес е село Яворово , а Сотир – село Сотир( Храбрино ). След отделянето си внуците посещавали дядо си. Така юртата получава името Дедово .
Друга легенда разказва, че поради епидемията от чума, която мори всичко, Бойко предлага и осъществява преместването на селото на сегашното му място. Селото бива кръстено на него.
Името на селото е записано в националния летопис.
В близост до селото се намират крепостта срещу нашествениците „Калето“, крепостните стени южно от селото „Свети Дух“, крепостта на богомилите „Свети Врач“
Началото на просветното дело в Бойково е положено през 1835 година от момчиловския учител Васил Аврамов, когато започва изграждането на училище и църква. Един от първите ученици е Андрей Радославов , който по-късно става учител.
Читалищната дейност в село Бойково се заражда паралелно с училищната. Официално читалище „Здравец“ e факт от 1911 година. През 1972 година е построена новата читалищна сграда, със салон за театрална дейност и библиотека с над 8000 заглавия. През годините читалището е носило и името „Атанас Деведжиев“
Хора от Бойково активно участват в Априлското въстание. Там е организиран Революционен комитет, основан от Захари Стоянов , начело с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е напълно изгорено.
Църквата „ Свети Атанасий “ или „Свети Атанас“ е построена през 1835 – 1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и много по-ранна от всички пловдивски църкви. Издигната е на една от най-високите точки на селото, което е в разрез с хатишерифа – законът на империята.
За построяването на църквата Свети Атанас в селото, има заслуга Атанас Калмуков – Гюмуш Гердан . Същият е доверено лице на султана, по чиято препоръка е построена фабриката в село Дермен дере. Майката на Атанас е от Бойково. Tой е подарил икона с надпис „Дарявам икона, носеща името на великомъченик Атанас“. Храмът също носи неговото име. Цялата църковна литература е на гръцки език поради това, че Атанас е гръкоман. Песнопенията също са на гръцки език. Селото изпраща учителя Андрей Радославов в Бачковския манастир да преведе основните книги на български език и на Великден учителят обявява, че от този ден в църквата ще се чете на български език. Това е победа на екзархията над патриаршията .
Главния вход на църквата Свети Атанас Стенописи от църквата Стенописи от западната страна на църквата Стенопис с надпис от дарителят – Атанас Калмуков Иконостасът в църквата Вътрешността на църквата Надгробни плочи от Балканската война църквата Свети Атанас
Събития
Ежегодно, на 15 август, се провежда храмовият празник на манастира „Света Богородица “, който съвпада с празника на селото и църковния празник Голяма Богородица . Прави се курбан за здраве. Ежегодно там се събират около 200 – 250 души от всички възрастови групи, от Бойково и от близките Ситово , Бяла Черква , Равнища , Дедево . В село Бойково на 15 август се провежда събор, в който участва жива музика.
По време на Неделята на Страшния съд , Месопустна , Месни Заговезни , в селото се провежда кукерски събор.
Личности
Недко Каблешков – основоположник на идеята за курорт в Бойково Монсеньор Ронкали, папски нунций в България/1925 – 1935 г./, бъдещият папа-реформатор Йоан ХIII обявен за светец през 2014 г., през 1926 г. посещава Бойково като гост на Недко Каблешков.
Друго
От село Бойково започват туристическите маршрути по стария турски път за селището Горен и Долен Плочник , за местността Тъмръш , реката и местността „ Средня “, за водохващането през местността „ Падала “, ситовските ливади и село Ситово , хижа „ Персенк “ и „ Чудните мостове “. Съществува и маршрут до местността „ Равнища “ и село Дедево , а от там за Бяла Черква.
Стар турски път Скали в близост до селото Руини от крепостта свети Дух Горски пейзаж