Българско знаме

Ведраре (Село)

Област: Пловдив

Население: 1094 души[1](15 март 2024 г.)199 души/km²

Площ: 5,487 km²

Надморска височина: 366 m

Пощ. код: 4364

Тел. код: 03138

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 10291

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Ведраре – тогава с име Куфаларе , остава в Източна Румелия . Село Куфаларе е присъединено към България след Съединението 1885 г. При преброяването на населението през 1893 г. село Куфаларе, община Дуганджии ( Соколица ), околия Карлово, окръг Пловдив има 231 жители. Село Куфаларе е преименувано на Ведраре през 1934 г.

Училище в село Куфаларе (Ведраре) има от 1889 г. През 1925 г. в селото е построена училищна сграда. Училището получава името „Кирил и Методий“. През 1963 г. учениците са настанени в нова учебна сграда. Оформени са 15 паралелки от I до VIII клас с 399 ученика. През учебната 1965 – 1966 г. в двора на училището са построени волейболни и баскетболни площадки. През 1970 г. училището във Ведраре обединява и училищата от селата Соколица , Домлян , Бегунци , Горни Домлян и Куртово .

Потребителна кооперация е основана в село Ведраре през 1937 г. като кредитна кооперация „Пробуда“ (преименувана на „Напредък“). От 1948 г. става Всестранна кооперация „Напредък“, впоследствие – Потребителна кооперация „Напредък“. През 1967 г. кооперацията се слива с Градска потребителна кооперация „Напредък“ – Карлово и прекратява своето самостоятелно съществуване.

В землището на Ведраре е Карловският тракторен завод (лозарски трактори, фрези и други). Построен е във Ведраре от Трудова повинност (Строителни войски) през 1960-те години.

Професионално техническо училище (ПТУ) е открито в село Ведраре през 1961 г. Курсът на обучение е двегодишен след седми клас. През 1967 г. училището прераства в Средно професионално училище по машиностроене (към тракторния завод) с тригодишен курс на обучение. От 1 септември 1986 г. училището става филиал на Обединено техническо училище „Христо Ботев“ – Карлово. Училището е закрито със Заповед на министъра на образованието и науката от 12.06.2007 г., обжалвана по съдебен ред, влязла в сила от 09.07.2008 г. по решение на Върховния административен съд.

География

Село Ведраре се намира на около 50 km север-североизточно от областния център град Пловдив , около 9 km югоизточно от общинския център град Карлово и около 8 km запад-югозападно от град Калофер . Разположено е в югоизточната част на Карловската котловина , край Бяла река , ляв приток на Стряма . Надморската височина в центъра на селото е около 356 m. Климатът е преходно-континентален . Почвите са предимно наносни и наносно-карбонатни.

Общински път от Ведраре на северозапад води – след кръстовище с третокласния републикански път III-641 и село Марино поле – до Карлово. Път III-641 на североизток води до връзка с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път) (Карлово на запад – Калофер на изток), а на юг води до град Баня и връзка там с второкласния републикански път II-64 , водещ на юг към пътен възел с автомагистрала Тракия и Пловдив.

Землището на село Ведраре граничи със землищата на: село Васил Левски на север; село Куртово на североизток; село Горни Домлян на изток; село Бегунци на юг; град Баня на югозапад; село Соколица на югозапад; село Марино поле на запад.

Етническият състав на населението на село Ведраре по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Към 15 март 1924 г. в село Ведраре има регистрирани: 1120 души по постоянен адрес; 1094 души по настоящ адрес; 950 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Ведраре по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Населението на Ведраре нараства от 1946 г. до 1956 г. с около 740 души, а до 1965 г. – с повече от 1100 души, което е свързано с развитието върху територията на селото на промишлено производство на трактори и други селско-стпански машини (Комбинат за трактори, основан през 1940 г. като работилница) и – вероятно, във връзка с това нарастване на населението в западната част на селото е построен комплекс от 5-етажни жилищни блокове върху площ около 4 – 5 ha . В североизточната част на селото около 80 – 90 ha са ползвани предимно за промишленост.

Събития

На 24 май се провежда тържествен събор и свирят оркестри .