Горнослав (Село)
Област: Пловдив
Население: 96 души[1](15 март 2024 г.)8,36 души/km²
Площ: 11,529 km²
Надморска височина: 545 m
Пощ. код: 4253
Тел. код: 03325
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 16955
История
Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и стратегическо място на региона – близостта му до култовото енеолитно светилище в местността „Лопките“ от V – IV век пр.н.е. (на 5 км), пътя до древното тракийско светилище „Белинташ“ на бесите от IV – I век пр.н.е. (на 15 км) и християнското светилище „ Кръстова гора “ (Родопската Света гора) от XII – XIV век (на 10,077 км).
1576 г. За пръв път в селото фигурира в регистър на търговците на добитък, като е регистриран само един джелеп. Това подсказва, че село Арбанаси е било все още малко. Вероятно селото е било създадено малко преди това преброяване. В турските документи то е записвано като Арнаудлар или Арнауд, в гръцки като Арванитохори/Алванитохори, а на български като Арбанаси . Според някои изследователи албански преселници са хората поставили началото му. Според други схващания това са били български преселници: т.нар. „арнаути“, наричани така защото са дошли от западните македонски краища разположени в непосредствено съседство с албанците.
Според едно предание Арбанаси е заселено от албанци християни, които обаче постепенно се сливат с българското население. През 17 век селото се разделя на две махали – Долно Арбанаси и Горно Арбанаси (днес това са селата Долнослав и Горнослав). Възможна причина за това е, че в едната са живеели гъркомани , а в другата българоговорещи. Под влияние на гърцизма жителите на Долно Арбанаси се погърчили, докато в Горно Арбанаси разговорен останал българския език.
1793 – 1810 г. – Районът многократно е нападан и опустошаван от кърджалии и даалии. Възниква епидемия от чума и голяма част от населението умира. Според предания от старите хора именно по това време останалите живи хора напускат селото, (което по това време е било застроено в местностите „Палихор“ и „Пожарите“), и се заселват на сегашното място; 1848 г. – Хора от селото занасят прошение до Султан Абдул Меджид в Цариград с молба за възстановяване на църквата „Св. Атанас“. Молбата им е удовлетворена, като Султан Абдул Меджид издава ферман , адресиран до Пловдивския Мухасъл (административен и финансов орган), Пловдивския кадия, както и до каазите на мезлима (членовете на съвета). Оригиналът се намира в библиотека „Иван Вазов“ в град Пловдив , № 357/07.08. 1951 г. (НБИВ – БИА, кол.№1 арх.ед.1, 1.25).
Извадка от фермана:
"В село Малък Арнауткьой нахия Конушка, придадена към Пловдив се намира римската църква „Св. Атанас“, която с течение на времето претърпява повреди, а една част от нея се е срутила. За ремонта на същата местната рая е молила, на което основание, чрез местния шериятски съд са направени оглед и измерения.
Църквата била дълга 11,50 аршина и широка 8 аршина и три пръста и висока 8 аршина. От ляво и от дясно по два прозореца високи два аршина и широки по един аршин и от западната страна една врата – висока 2,5 аршина и широка 2 аршина и намери се, че действително има нужда от поправка. Последвала е височайша заповед за поправката ѝ върху старите основи и старият и вид. Пълномощникът на Шеих ул исляма мюфтията Исмет бей заеде Мулла Ахмет Аррибр Хикмет бей издаде фетва /отговор, ислямско религиозно предписание/, че поправката на една постройка върху старите ѝ основи и при стария вид е позволена от гледище на шерията. Съгласно същата фетва, последва и височайшо султанско разрешение и за случая е издаден хатихумаюн и за де се постъпи съгласно него издаде се настоящият ферман. Следователно, въпросната църква, при условие, че не надминава старите ѝ размери по височина, ширина и дължина, и като не се събират никакви пари от раята, разрешава да се възстанови. Ако не се постъпи съгласно заповедта, виновните ще носят отговорност. Вие, споменатите мухасъл кадия и споменатите каази, като ви стане известен настоящият ферман ще постъпвате съгласно разпоредбата му и ще се въздържате да действате в противен смисъл. Така ще знаете и на туграта ми ще отдадете нужното зачитане."
1878 г. – Освобождение на България . През месец януари войските на III -та гвардейска дивизия, командвана от генерал Виктор Дандевил освобождават областта. По-късно през пролетта на 1878 г., част от планинския регион е обхванат от Сенклерския бунт . При неговото потушаване в местността „Юрти“ до с. Мостово намира смъртта си (на 11 май 1878 г.) руския прапорщик от 27 -и Пензенски пехотен полк – Георгий Василиевич Висчишняков. Докаран е до с. Горнослав, погребан в двора на църквата „Св. Атанас“ и записан в църковната книга. Там остава до 1964 г., след което е преместен в с. Червен, а тленните му останки се намират в двора на храм „Св. Димитър“ – Асеновград. В негова памет през 1959 г. в центъра на селото е построен паметник . След Освобождението, според Берлинския договор – 1879 г. Горнослав остава в рамките на Източна Румелия , Пловдивски департамент (окръг), Конушка нахия ( околия ). По-късно, в началото на ХХ век (1901 г.) минава към Станимашка околия . Много горнославци вземат участие във войните на ХХ век – Балканската (1912), Междусъюзническата (1913), Първата световна (1914 – 1918) и Втората световна (1939 – 1945). Всички те достойно воюват за името и честта на своята Родина. Значителна част от тях (77 души) никога не се завръщат в родните земи, оставяйки костите си далече от Горнослав, но изпълнили достойно дълга към Майка България. Пълен списък на загиналите може да се види на един от паметниците в Горнослав. Селото е имало народен представител (депутат) – Спас Георгиев Жеков в 18-о (02.10.1919 – 20.02.1920 г.) и 19-о (15.04.1920 – 11.03.1923 г.) Обикновени Народни Събрания . Отец Стоян Атанасов Саракинов, родом от с. Саракиново е български екзархийски свещеник емигрирал в 1912 година в България и служил в Енидже , Ксантийско, след 1920 година – служил в Горнослав, а по – късно живял в Горни Воден. След него, дълго време, та чак до края на 80-те години, служи отец Николай, емигрант от Русия, белогвардеец – невероятно честен, почтен, щедър и обичащ децата човек. В миналото селото е имало различни имена: Алванитохория, Арнаутлар – според регистъра на джелепкешаните от 1575 г., Арнауткьой, Малък Арнауткьой, Горни Арбанас, Горне Арбанас, Горно Арбанаси, а от 1934 г.(Д.В. бр.109/14.08.1934 г.) е преименувано в Горно Слав (Горнослав).
География
Село Горнослав се намира в полите на Добростанския рид, част от Преспанския дял на най-североизточната част на Западните Родопи . Отстои на 13 км югоизточно от Асеновград . Съседните населени места са: на изток – Тополово (на 2,57 км), на югозапад – Добростан (на 2,57 км), на север – Червен (на 3 км), на североизток – Долнослав (на 1,57 км) и на юг – Орешец (на 7 км).
Климатът за този регион и надморска височина е между преходно-континентален и планински. Той се характеризира със сравнително мека зима (дължаща се на средиземноморски циклони и поривистия вятър – фьон , духащ по северните склонове на Родопите), топло през деня, прохладно вечер лято и продължителна есен.
Землището на Горнослав е 11,529 км 2 .
Почвите са предимно канелено-горски и върху тях благоприятно виреят почти всички житни култури, памук , тютюн , лавандула , зеленчуци . Има и делувиални почви, които са подходящи за отглеждане на трайни насаждения – овошки и лозя (съществува масив от 900 дка от сортовете: Памид и Каберне Совиньон ).
Непосредствено над селото започва гора , която заема голяма част от землището. Еднакво добре виреят както широколистни видове – топола , върба , липа , леска , чинар , акация , бряст , дъб , бук , мъждрян , клен , габър , така и иглолистни – червена и синя хвойна , бял и черен бор , смърч .
През землището на с. Горнослав преминават две малки реки – р. Голяма Сушица и р. Луда Яна . Река Луда Яна извира в местността „Свети Георги“. На река Г. Сушица има язовир (5,5 млн. куб. м. вода, изграден през 1969 г.), който носи същото име.
До 60-те години на ХХ век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях могат да се видят.
Имало е и три цялогодишно работещи варници, от които се е добивало негасена вар (СаСО3) и се е
задоволявала цялата област.
В района на с. Горнослав се намира единственото находище в България на магнезитна руда (MgO, MgCO3) и е експлоатирано от 1956 до 1972 г.
Събития
15 август – събор при църквата „ Св. Богородица – Успение “ 8 септември – събор при църквата „ Св. Богородица – Рождество “
Друго
През последните години много млади хора, привлечени от прекрасните гледки, силните преживявания, добрата конфигурация на терена и благоприятните въздушни течения, кръстосват небето над с. Горнослав със делта- и парапланери. Полетите им продължават от 15 минути до 2 часа и обикновено се приземяват на ливадите около параклиса „Св. Трифон“. Провеждат се и състезания от регионален и международен характер по парапланеризъм .