Домлян (Село)

Област: Пловдив

Население: 331 души[1](15 март 2024 г.)10,5 души/km²

Площ: 31,676 km²

Надморска височина: 324 m

Пощ. код: 4357

Тел. код: 031396

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 22931

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Домлян – тогава с име Долни Омарбас , остава в Източна Румелия . Село Долни Омарбас е присъединено към България след Съединението 1885 г. Преименувано е на Домлян през 1934 г.

Църквата „Свети Георги“ в село Долни Омарбас (Домлян) е изградена през 1864 г. През 1928 г. е почти разрушена от Чирпанското земетресение ; впоследствие е ремонтирана основно.

Училище в село Долни Омарбас (Домлян) е открито след Освобождението през 1878 г. ; обучавало е деца предимно от селото. Училището е основно от 1921 г. През 1938 г. е построена нова сграда. През 1970 г. училището е закрито и учениците са прехвърлени към Народно основно училище – село Ведраре .

Кредитна кооперация „Подкрепа“ е основана в селото през 1907 г. като земеделско спестовно дружество; от 1918 г. се нарича кредитна кооперация . Основните ѝ задачи са: да кредитира своите членове – селскостопански производители с нисколихвени заеми; да се грижи за набавянето на земеделски инвентар, машини, семена и добитък. Кооперацията се управлява от управителен и контролен съвети и общо събрание на членовете. През периода 1947 – 1952 г. наименованието е Всестранна кооперация „Подкрепа“, а от 1952 г. до 1954 г. – Селска потребителна кооперация „Подкрепа“. През април 1954 г. кооперацията се слива с тази в село Бегунци и прекратява самостоятелното си съществуване. През 1968 г. кооперацията в село Бегунци се слива с кооперацията на село (от 2002 г. – град) Баня, а кооперацията в Домлен – тази в село Ведраре. От 1968 г. Домленската кооперация също преминава към кооперацията в село Баня.

Читалище „Самообразование“ в село Долни Омарбас (Домлян) е създадено през 1923 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Самообразование-1923 г.“.

География

Село Домлян се намира на около 46 km север-североизточно от областния център град Пловдив , около 14 km югоизточно от общинския център град Карлово и около 10 km юг-югозападно от град Калофер . Разположено е западно от планинския рид Стражата (Кръстец), който свързва Братанския район на Сърнена Средна гора на юг с Калоферска планина – дял на Стара планина , на север. Надморската височина в центъра на селото е около 324 m и нараства на изток до около 340 – 350 m. Климатът е преходно-континентален . Язовир Домлян , чиято стена е разположена непосредствено до северния край на селото, е построен на Свеженска река .

Общински път свързва Домлян: на запад и север през селата Горни Домлян и Куртово с първокласния републикански път I-6 (Подбалкански път), водещ към Карлово на запад и Калофер на изток; на югозапад през село Пролом с град Баня и минаващия през града второкласен републикански път II-64 ; на югоизток през село Мраченик до връзка с второкласния републикански път II-56 .

Землището на село Домлян граничи със землищата на: село Горни Домлян и град Калофер на север; село Свежен на изток; село Мраченик на югоизток; село Отец Паисиево на юг; село Пролом на югозапад; село Бегунци на запад.

Етническият състав на населението на село Домлян по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Към 15 март 1924 г. в село Домлян има регистрирани: 307 души по постоянен адрес; 331 души по настоящ адрес; 250 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.

Числеността на населението на село Домлян по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Личности

Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец , Продоволствен транспорт на МОО, заболял от холера. Кольо Димов, македоно-одрински опълченец , Продоволствен транспорт на МОО. Христо Колев Велинов (15 февруари 1925 – 24 април 2010) с псевдоним Малкия – анархист